OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Спор между мнозинство и опозиция: Какво бави плана за възстановяване?

Задочен спор се породи между мнозинство и опозиция в НС заради отлагането с няколко месеца на одобряването на плана ни за възстановяване от ЕК.

За това стана ясно днес, което накара премиерът

Кирил Петков да проведе разговор

с шефката на ЕК Урсула фон дер Лаейн. Тя потвърдила пред властта, че се движим в правилната посока и с перфектната скорост. Дори призова опозицията да не се упражняват в политическа риторика и то на база на фалшиви новини, пише „Монитор“.

На свой ред днес от опозицията

намекнаха, че причината за отлагането на плана е самото правителство и интереси зад него заради включването на конкретни проекти, визирайки този за батериите. От ДПС дори посочиха и поименно – Иво Прокопиев.

Депутатът от ПП Настимир Ананиев пък увери, че очакват до седмица

посещение на шефката на ЕК

Урсула фон дер Лайен в България, където се надяват да бъде оповестено подписването на плана и неговото приемане. Само преди ден премиерът Кирил Петков обясни, че Урсула фон дер Лаейн ще дойде у нас „до няколко седмици“. Иначе Ананиев напомни, че планът за възстановяване е трябвало да бъде внесен от ГЕРБ, които обаче са нямали смелост за това.

Те на свой ред са решили

да наложат техни политики. По думите му всичко, което зависи от правителството, е свършено и топката е в Брюксел в момента.

Жега в НС: Национална сигурност, как ще се избира шеф на БНБ и нов депутат (Обновява се + На живо) – Flashnews

На свой ред Йордан Цонев от ДПС коментира, че според тях планът пак ще бъде върнат. По думите му той е трябвало да бъде внесен още миналата година и досега да бъде одобрен. Но някои проекти са били смененни в полза на бизнеса на Прокопиев.

Така първо ние сме го забавили,

а след това сме включили проекти, които не отговарят на изискванията и затова от ЕК учтиво ни отказват. „Опираме до фиксациите….Това са проекти на Прокопиев, стана банално, но това е“, каза той и добави, че това са проекти за батериите, фотосоларите, изключването на водорода.

Томислав Дончев от ГЕРБ пък обясни, че при кабинета Борисов 3 планът е бил напълно изработен и съгласуван на висока степен, но всички партии са обявили, че имат алтернативен.

Така той бил преработен,

но така и в ЕК не е внесена нова пълна версия. Вместо това има анонси за проекти за 2 млрд.лева, които не е ясно как ще се отразят на другите. Така по думите му текат неясни консултации. Според Дончев заради отлагането сме загубили и възможността да ползваме аванс по плана до 1,6 млрд. лева.

Томислав Дончев: Закъснението с плана за възстановяване може да навреди на бюджета – Flashnews

Сега за проектите ще трябва да се ползват пари от бюджета, които след това да се реимбурсират от ЕК. Напомни, че властта има щедра капиталова програма, но за нея е залагат пари именно от плана. Това забавяне според него води и до риск за бюджета.

Според Дончев планът ще бъде приет

чак средата на годината. Това означава средства да стигнат до общини и бизнеса едва в началото на 2023 г. Така България щяла да има най-голяма мощност от батерии. По думите му това забавяне е именно заради този проект, който именно вицепремиерът Асен Василев защитава.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов пък коментира, че планът не е одобрен, защото не е добре направен,  това е оценка за качеството му.

Междувременно Иво Мирчев от ДБ поясни, че е

нормално не всички текстове да бъдат

в синхрон с ЕК, защото  в плана влезли доста идеи, а част от проектите са доста авангардни. Според него обаче нуждата от разговори с ЕК не означава, че планът се е провалил. Даде пример с Швеция, чиито план също все още не бил одобрен. Авангарден по думите му е именно проектът за батериите, като за него са предвидени 1,3 млрд. лева. Целта е той да обере пиковото потребление на ток, а енергията ще стане по-евтина.

„Това бърка в здравето на едни хора със сериозни интереси в енергетиката, например. Аз не казвам, че идеята с батериите е най-добрият възможен проект, нормално е да има забавяне. Старите батерии работеха по минимум 5 години, в момента не работят 5 години, абсолютният минимум е 8 години“, каза Мирчев.

- реклама -