Социалните помощи да се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, а не както досега на база гарантиран минимален доход.
Тази промяна предлагат от социалното министерство с изменение на Закона за социално подпомагане.
Новото положение трябва да влезе в сила от 1 януари 2023 г.
Настоящите разпоредби на закона обвързват обхвата и размера на социалните помощи с ГМД.
Размерът му се определя административно от Министерския съвет, като след последната промяна от м. януари 2018 г. нивото му е фиксирано на 75 лв.
В същото време линията на бедност у нас е 413 лева за тази година.
С течение на времето този показател изгуби връзка със жизнения минимум, но остана основен показател за определяне на социалните помощи.
Понастоящем ГМД е само един разчетен показател без реално икономическо съдържание
Основният акцент в тази трансформация следва да бъде преминаването на социалното подпомагане от обвързване на социалните помощи с гарантирания минимален доход (ГМД) към обвързване с линията на бедност.
Това ще гарантира реално изпълнение на препоръката на Европейската комисия по отношение на обхвата, адекватността и регулярната актуализация на месечните социални помощи,
пише в мотивите към законопроекта.
Също така, ще се даде възможност да се обхванат много по-голям брой нуждаещи се лица и семейства, а получаваната от тях помощ да се увеличи,
с което България ще реализира своя принос в борбата с бедността, заложена като основен приоритет на европейската социална политика.
За реализиране на предлаганите промени, ще са необходими и повече пари за периода до 2025 година съответно: 2023 г. – 70,313 млн. лв.; 2024 г. – 105,345 млн. лв. и за 2025 г. – 125,444 млн. лв.
В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България се посочва, че социалните трансфери имат ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството.
Трансферите са добре насочени, но нямат достатъчно покритие и имат несъществен принос за подобряване на състоянието на подпомаганите лица поради ниския си размер, се посочва в оценката на въздействие на законопроекта.
Значителна част от социалната подкрепа се насочва към хора, които са извън групата на най-бедните, което влошава цялостната картина по отношение на адекватността на социалните трансфери.
Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в ЕС.
Значително по-голям е рискът от бедност при някои от най-уязвимите групи от населението.
Според Изследването на доходите и условията на живот (SILC), провеждано от НСИ, 1/3 от населението над 60 г. възраст е било в риск от бедност през 2020 г., а 32,1% от цялото население се е намирало в риск от бедност и социално изключване.
Въпреки, че и двата показателя отбелязват чувствително подобрение през последните години, изоставането в рамките на ЕС остава значително.
Източник: Pariteni.bg