социално дистанциране

„Социалното дистанциране“: Как фразата от 1957 г. се оказа доминираща през 2020 г.

Докато училищата на стария континент се подготвят да отворят отново след карантинатата, мнозина се чудят как се очаква малките деца да поддържат „социално дистанциране“.

Някои френски учители изолираха своите възпитаници в малки кръгове, нарисувани с тебешир.

Но може би изборът на фразата „социално дистанциране“ на първо място е бил контрапродуктивен.

За това разказва The Guardian.

Сигурно „социалното дистанциране“ ви звучи малко надуто. Напълно сте прави!

През 1957 г. в свой труд социологът Карл Манхайм, дефинира „социалното дефиниране“ като начин за налагане на властови йерархии. „Ограничаването на свободата на словото може да служи и като средство за социално дистанциране“, пише той. „По този начин висшите кръгове могат да се разграничат и запазят определен вид дистанция или достойнство.“ По този начин те се дистанцират социално от нисшите класи.


Фразата придобива друг смисъл едва в средата на 2000-те години когато беше възприета при налагане на пандеми„социалното дистанциране“ за пандемични мерки. Но това е потенциално отчуждаващо: в края на краищата всъщност не ни се препоръчва да дистанцираме социума си, а само физически.

Затова може би всички трябва да приемем по-ясната алтернатива, предпочитана от ирландското правителство, например – „физическо дистанциране“.

- реклама -