университети

Софийският Университет отне почетните звания на четирима професори, били нацисти

Софийският университет отне почетните звания „доктор хонорис кауза“ на четирима професори, свързани с идеологията на нацизма и престъпления от омраза, съобщиха от учебното заведение.

Академичният съвет на Софийският университет взе решение да отнеме почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш.

Почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет води началото си от 1902 г., когато на Екзарх Йосиф І е присъдено званието „почетен магистър на правото“. През 1920 г. Иван Вазов първи получава званието „доктор хонорис кауза“, с което през годините са удостоени личности като Дмитрий Лихачов, Сергей Аверинцев, Пол Рикьор, Жак Дерида, Умберто Еко, Харолд Пинтър, Марио Варгас Льоса, Иън Макюън, между тях нобелови лауреати като Ирен и Фредерик Жолио-Кюри, Лео Есаки, Бари Бариш, Орхан Памук, Мо Йен, а от днес – и Жерар Муру. Наред с изследователите и деятелите на културата между лауреатите са и политически личности като Индира Ганди, Рихард фон Вайцзекер, Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Романо Проди, Михаил Горбачов, Михаел Бар-Зоар и Шимон Перес.

Каква е историята?

Отначало нашите предшественици са пестеливи в присъждането на почетното звание – за първите 20 години след Вазов са го получили само още 6 души. През 1939 г. обаче във връзка с пищните тържества по случай 50-годишния юбилей на Софийския университет Академичният съвет взима решение да присъди званието „доктор хонорис кауза“ на 99 души наведнъж.

Между тях са достойни личности като първия ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан, прочутият математик Годфри Харди, електроинженерът и изобретател Никола Тесла, световно известните филолози Паул Кречмер и Франц Дьолгер, ректори на европейски университети и много други. И между тези нови почетни доктори има политически лица, много от които – достойни държавници.

За съжаление сред удостоените през 1939 г. по политически причини лица попадат и такива, които са свързани с Националсоциалистическата германска работническа партия или скоро след това участват в нацистките престъпления.

В края на януари към ректора на Софийския университет се обърна с писмо председателят на Асоциацията на оцелелите от Холокоста в България и техните деца г-жа Леа Коен, която посочва имената на четирима почетни доктори на Софийския университет, членове на Националсоциалистическата германска работническа партия, и настоява да им бъде отнето почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

Ръководството на Софийския университет се отнесе много сериозно към изнесените в писмото данни, убедено, че авторитетът на Университета не позволява негови почетни доктори да бъдат лица, свързани с идеология на омразата или извършили престъпления.

Беше възложена проверка на всеки от посочените в писмото случаи на четирима преподаватели от Историческия факултет, които са специалисти по историята на този период и имат публикации за престъпленията на нацизма. Впоследствие бяха извършени и допълнителни проверки.

Чии титли се отнемат и защо?

Ханс Франк е бил личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. е министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите. Няколко месеца след като през май 1933 г. му е присъдено званието „доктор хонорис кауза на правните науки“, през октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша, където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи. Франк отговаря за Варшавското гето, което първо въвежда еврейската звезда, под негова юрисдикция са четири концентрационни лагера. По време на Нюрнбергския процес той е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е осъден на смърт чрез обесване.

През октомври 1940 г. почетното звание „доктор хонорис кауза на философските науки“ е присъдено на Бернхард Руст, който от 1934 г. е министър на науката, възпитанието и народното образование. Като министър Руст уволнява 1000 университетски преподаватели (евреи, социалдемократи и др.), ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. Руст, който от 1925 г. е гаулайтер, а от 1940 г. групенфюрер на СА, се самоубива в навечерието на капитулацията на Германия.

Едвалд Роберт Валентин фон Масов получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на Балканските войни е изпратен в българския генерален щаб. През 1929 г. се запознава с Хитлер и по-късно става член на НСГРП. От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба. От 1932 г. започва кариера в СС и се изкачва по всички стъпала на йерархията, докато през 1939 г. достига до СС групенфюрер и генерал-лейтенант. След смъртта му е погребан с почести от СС и е почетен с венец от Хайнрих Химлер.

Едуард Колрауш получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболд университет (по това време Фридрих-Вилхелм университет) от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.

Случаят с Колрауш не е толкова безспорен, защото той не е съден, а след войната през 1946 г. е назначен за декан на Юридическия факултет и заема катедрата по наказателно право в отворения отново Хумболд университет. Започналото срещу него разследване през 1947 г. на комисия на университета за участието му в съставянето на Нюрнбергските закони не завършва със заключение, защото Колрауш умира преди приключването на работата на комисията. Оставката му като ректор през 1933 г. идва малко след като влиза в конфликт със студенти от Националсоциалистическия студентски съюз заради техен плакат „Срещу ненемския дух“ във фоайето на университета.

В същото време конфликтът му със студентите – националсоциалисти не е поради несъгласие с расистката насоченост на плаката, а защото смята, че пресилените антиеврейски формулировки в него ще дискредитират борбата срещу ненемския дух, с която той очевидно е съгласен. Поне от 1934 г. нататък Колрауш е член на Съюза на националсоциалистическите германски юристи и е сред основателите на Академията за германско право на Ханс Франк. На 4 февруари 1944 г. Адолф Хитлер му връчва Гьоте медал за изкуство и наука.

Очевидно е, че почетното звание на Софийския университет е присъдено на посочените четири лица, членове на НСГРБ, един от които е извършил сериозни престъпления, за които е осъден, по политически причини и че те нямат място между споменатите заслужили личности от областта на науката, културата и политиката. Мисията на Университета да бъде основният национален висш образователен, научно-изследователски и културен център с високо международно признание е несъвместима с търпимост към идеология на омразата, расизъм и престъпления срещу хуманността.

„Не можем и не бива да заличаваме историята, но сме убедени, че един такъв морален акт ще бъде сигнал за обществото, че грешките от тежките исторически моменти могат да бъдат посочени и осъдени, за да не бъдат допускани отново“, обясняват от висшето учебно заведение.

- реклама -