машини, гласуванем Пазарджишко, избори, пломби

„Сова Харис“: ГЕРБ са първи, БСП – втори, оспорвана е битката за третото място

С подкрепа от 24,2% от подадените гласове се очертава ГЕРБ да бъде първа политическа сила в следващия парламент. При БСП също регистрираме значимо възстановяване на позициите (19,1%). Това показва проучване на „Сова Харис“.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 5-12 октомври 2021 г. сред 1010 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Стохастична грешка: максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%. Изследването е по поръчка на „ДИР БГ“.

Избирателна активност

Избирателната активност има значение не само за легитимността на даден парламент, но и за оформяне на съотношението на подкрепата към различни политически субекти. Поради това при изготвянето на прогнозни резултати на активността се обръща специално внимание.

В настоящия момент 55,2% от пълнолетните български граждани заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори на 14.11.2021 г. (президентски и парламентарни). Изразено в абсолютни стойности това означава около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в рамките на страната.

В сравнение с последните парламентарни избори повишението е с около 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, наблюдаваме намаление със същата величина.

Разбира се, предизборната кампания тепърва предстои и редица фактори могат да доведат до промени и в двете посоки. Освен чисто политическите причини, които влияят на нагласите на хората, трябва да се имат предвид и други фактори, които ще повлияят на избирателната активност.

На първо място това е пикът на четвъртата вълна на епидемията от Ковид-19. 10,2% от всички избиратели смятат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласуване.

Почти 3% от всички избиратели (това е една цяла парламентарна група) заявяват, че няма да гласуват поради факта, че трябва да го направят с машини.

Към тези обстоятелства вероятно ще трябва да прибавим и очертаващи се остри социални и икономически проблеми, които ще съпътстват предизборната кампания.

Нагласите за новия парламент

Провалът на последните две Народни събрания, които не излъчиха редовно правителство, води до разместване на политическите предпочитания. Получените резултати показват, че системните партии подобряват позициите си за сметка на новите политически субекти.

Към настоящия момент ГЕРБ не само запазват поддръжката си, но и имат известен растеж. С подкрепа от 24,2% от подадените гласове се очертава ГЕРБ да бъде първа политическа сила в следващия парламент.

При БСП също регистрираме значимо възстановяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, тъй като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, така и от резервите да гласуват с машини.

При формациите, подкрепяни от протестния вот, регистрираме значителни промени. Появата на нов значим политически субект в този сектор води до редукция на подкрепата за всички останали. „Продължаваме промяната“ засега може да разчита на 14,6% от подадените гласове.

При ИТН – първата политическа сила в предишния парламент – ерозията е най-силно изразена (14,4%). Виждаме, че се очертава оспорвана битка за третото място, което може да придобие важно значение при получаване на мандатите за излъчване на правителство от следващия парламент.

Като сигурни участници в бъдещето Народно събрание са още Демократична България (9,0%) и ДПС (8,7%).

На ръба на бариерата е формацията „Изправи се БГ! Ние идваме!“ с 4,2%.

Отсега можем да кажем, че и следващият Парламент ще бъде раздробен, като в него ще присъстват 6 или 7 политически субекта.

Нагласите за президентския вот

Кандидатирането на доказани експерти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската надпревара. Номинирането им в последния момент обаче е голям минус за техните кандидатури.

Установено правило е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е необходим период от поне половин година за неговото представяне. Избирателите искат не просто да чуят няколко телевизионни изяви, но ако е възможно да придобият и непосредствени представи за човека, на когото ще възложат политическо представителство.

Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските нива, от които се включват в предизборната борба. Засега регистрираната подкрепа за основните конкуренти на настоящия президент се ограничава основно в рамките на партиите, които стоят за тях – съответно ГЕРБ и ДБ.

ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега с втвърдяване на позициите си чрез издигане на партийния лидер за кандидат и чрез връщането на Делян Пеевски в листите за народен представител, Движението ще повлияе на цялостната ситуация. Например, подкрепата, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, вероятно ще предизвика анти-ДПС вълна.

Това ще е от полза за Румен Радев, който към момента продължава да се очертава като изявен фаворит. Нагласите за гласуване на балотаж потвърждават тази теза. Ако президентските избори се проведат в момента, Румен Радев има реален шанс да спечели над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице изискването да са гласували повече от 50% от гласоподавателите от избирателните списъци, за да може да бъде избран президент на първи тур.

Политиците, които се ползват с най-високо доверие в България в момента, са Румен Радев и Илияна Йотова. Напред в тази своеобразна класация изпъкват и имената на лидерите на новия проект „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев.

От партийните лидери начело е Корнелия Нинова. Анастас Герджиков влиза в надпреварата със сравнително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов.

На новия служебен кабинет се гледа като на естествено продължение на предишния. Одобрението на дейността на служебното правителство като цяло е два пъти по-голямо от неодобрението. Очакванията са, че ще бъдат осигурени условия за провеждане на честни и демократични избори на 14 ноември 2021 г.

В нашето общество се наблюдава умора от спазването на мерките за Ковид кризата. Въпреки тежката ситуация, предизвикана от четвъртата вълна, привържениците на въвеждането на по-строги мерки са почти толкова, колкото са и тези, които смятат, че мерките трябва да станат по-меки (22,8% срещу 24,5% съответно).

С най-висок дял (37,9%) са тези, които са на мнение, че не са необходими промени в съществуващите мерки.

- реклама -