Снежно хоби: На риболов през зимата (Най-важната информация)

Зиме живописната българска природа

има особена прелест. Разнообразният ландшафт предлага прекрасни кътове за отмора в снежните прегръдки на красивите ни планини. По това време и риболовците могат да практикуват своя обичан спорт. Незамръзналите рилски, пирински и родопски реки и езера са отлични обекти за риболов.

Но нека най-напред надзърнем в „царството”

на рибите. Зимният живот във водоемите не замира, но естествено не е така бурен. Зимата е труден сезон за тези животни. Храненето почти прекъсва, значително се понижава обмяната на веществата, активността на рибите е съвсем слаба. Те се приспособяват към ниската температура на водата. Ако настъпят резки студове, рибите могат да изпаднат в шок.

Ако температурата на водата почне да се

повишава, те стават по-дейни .И все пак липсата на храна се понася по-лесно, отколкото липсата на кислород, което понякога е гибелно. За нормалния живот на рибите е нужна свежа, богата на кислород вода. В това отношение най-чувствителни са речният костур, бялата риба, бибанът. И затова през зимата много вредни за рибите са нечистите отпадъчни води.

За насищане на водоемите с кислород

научните работници от Куйбишевския авиационен институт са създали прост по конструкция и много икономичен аератор. Промишленото изпробване показало неговата висока ефективност. Предимството му се състои в това, че той може да бъде използван и за биологично очистване на отпадъчните води. В някои случаи в малките язовири и езера могат да се правят дупки в леда. При съприкосновението си  с въздуха водата се обогатява на кислород.

Сьомга с радиопредавател

При съвременното развитие на науката е напълно възможно да се изясни как са устроени „навигационните уреди” на животните. Така например, върху гърба на уловената сьомга се монтира миниатюрен радиопредавател в периода, когато рибата се отправя да хвърля хайвера си. Монтиран от полупроводници, той тежи не повече от 25-30 грама. Предавателят изпраща в етера сигнали, които се засичат през определени интервали и местонахождението на сьомгата се нанася на карта. Чрез проследяване на пътя й може да се определи кое служи като ориентир при движението на рибата и на какъв принцип работи нейният компас.

Миграции на рибите

Миграции извършват много тихоокеански и далекоизточни видове риби – морските пъстърви кета, горбуша, нерка, чавича, кижуч. При тихоокеанската сьомга младите рибки прекарват по-късо време в реките, а след навършване на полова зрялост се връщат обратно в реките на огромни пасажи. При тези миграции рибите не се хранят и в тях настъпват значителни изменения. Затова след местенето най-често умират.

Унаследено чувство на посока

Някои опити доказват наличието на унаследено чувство за посока у птиците. Една група от млади щъркели, наскоро получили оперение, била пренесена на няколко стотици километри западно от гнездата им. Когато дошло време за отлитане, птиците не полетели в правилна посока, а се отклонили на запад и, разбира се, не стигнали до мястото на презимуване. Същото поведение имали и младите врани, отдалечавани на изток или на запад от родното им място.

Австралийските могиларки

Австралийските могиларки правят гнезда – инкубатори с гигантски размери. Когато настъпи време за създаване на поколение, мъжката птица събира накуп сухата трева, нападалите листа и всякаква друга смет. Понякога гнездото служи на птиците в продължение на няколко години и тогава то се превръща в могила с височина пет – шест метра и с диаметър до 15 метра. След завършване на строежа женската изравя в купчината дупка и снася в нея яйца, които са три или четири пъти по-големи от кокошите, въпреки че самата птица е малко по-голяма от кокошка.

Гласът на четириногото

Гласът на кучето се изразява с лай, с вой, с ръмжене и със скимтене. Тези звуци могат да имат различни оттенъци дори за едно и също животно. Късото излайване, понякога завършващо със скимтене, означава молба – например кучето иска да бъде изведено на разходка или пък обратното: моли да бъде пуснато в стаята. Ако молбата му не бъде задоволена веднага, то може да започне да лае по-силно и да скимти. Нетърпението често се изразява чрез скимтене. Кучето може да лае силно и когато си играят с него. Животните, които се използват за охрана, лаят при навлизането на чужд човек в територията, смятана от тях за „своя” като завършват лая си с ръмжене. Понякога те вият без видима причина или, както се казва, ”срещу луната”. При уплаха кучетата често скимтят, при удряне в някой пън или в камък също изскимтяват.

По време на лов гончетата тичат по следата на дивеча със звънлив лай. Когато видят животното, лаят им преминава сякаш във вопъл, а ако загубят следата, чува се откъслечен лай. А пък лайката лае, когато преследва някой бозайник или птица и го принуди да се покатери на дървото. По интонацията стопанинът й може да определи вида му. Открие ли мечка или човек навътре в гората, далече от населено място, кучето лае по специален начин.