Смях през сълзи: Интересни факти за гъделичкането

Може и да не ви се вярва, но привидно баналното гъделичкане е една голяма загадка за научната общност. Понастоящем са направени много изследвания, въз основа на които се предлагат редица обяснения за естеството на усещанията, които гъделичкането предизвиква, но никоя все още не се е наложила като основна. Може ли човек да се гъделичка сам, защо се смеем от гъделичкане, защо някои хора „нямат гъдел”, животните познават ли това усещане, смеят ли се лабораторните плъхове, когато ги гъделичкат – това са все питания, на които науката търси отговори.

Защо сме толкова чувствителни при гъделичкане?

Според една версия – това е защитен механизъм на нашето тяло, безусловният рефлекс, който сме получили от животинските си предци. Обяснението е просто: гъделичкането е необходимо за бързо откриване и елиминиране на насекоми от най-уязвимите части на тялото. Учените вярват също, че гъделичкането е един от страничните рефлекси, възникнали по време на развитието на централната ни нервна система. Това е своеобразна реакция на тялото при докосване на области с голям брой нервни окончания и кръвоносни съдове (крака, стомах, подмишници и други „чувствителни“ места), гранична реакция при основните видове усещания при излагане на контакт (ласка и болка).

Защо се смеем, когато ни гъделичкат, въпреки че това не винаги е приятно

Въпрос за милион долара. Често процесът на гъделичкане предизвиква негативни емоции, дори може да бъде неприятен, а за някои – болезнен. Следователно в този момент не би трябвало да ни е до смях. Учените успяха да установят, че две зони реагират незабавно на гъделичкане в човешкия мозък: едната, която е отговорна за приятните усещания, и втората, която е отговорна за защитната функция на тялото при опасност. Някои учени твърдят, че смехът от гъделичкане е вид прелюдия към плача от дискомфорт или силна болка, а огромният брой резки и неволни движения в този момент е подобна на реакцията на тялото ни при болка.

Още един интересен факт: когато се смее (от гъделичкане или от шега), човек не е в състояние да произнася нито срички, нито отделни букви. Това се дължи на факта, че в този момент центровете на речта в човешкия мозък се потискат. Ето защо в пристъп на силен смях ни е толкова трудно да изтръгнем дори и една членоразделна дума

- реклама -