Случайна находка разкри точното местоположение на дома на Уилям Шекспир в Лондон

Случайна находка в лондонски архив позволи на изследовател да установи за първи път точното местоположение на дома на Уилям Шекспир в Лондон.

Отдавна е известно, че драматургът е притежавал къща в Blackfriars — доминикански манастир от XIII век — и се е предполагало, че тя се е намирала близо до портата. Новото откритие обаче разкрива точното ѝ местоположение, размери и разпределение, както и какви сгради са я заобикаляли, разказа пред Си Ен ЕН Люси Мънро, професор по ранномодерна литература в King’s College в Лондон.

„Беше наистина приятно изненадващо“,

каза тя, обяснявайки, че информацията излязла наяве, когато открила план на района от 1668 г. по време на изследване за проект за местни театри в Лондонските архиви. След като сравнила плана с описанията на къщата в съществуващите изследвания, Мънро осъзнала, че е попаднала на окончателно доказателство за местоположението и разположението ѝ.

„Тя вероятно е била с форма на буквата L, като част от нея е преминавала над портата“,

обясни Мънро. Тя добави, че планът показва имота, разположен върху портата, както и съседни сгради, като кръчмата „Sign of the Cock Tavern“. „Не е огромна, но е сравнително значителна. Била е достатъчно голяма, за да бъде разделена на две къщи в даден момент“, каза тя.

Когато Шекспир купува къщата през 1613 г., районът Blackfriars е бил престижен, въпреки че с времето става социално по-разнороден.

„В района има много благородници, но също така все повече занаятчии започват да живеят там“, допълни тя. Откритието хвърля нова светлина и върху по-късния живот на Шекспир — в годините преди смъртта му през 1616 г. на 52-годишна възраст. Той избира да купи къща близо до Globe Theatre, където са били поставяни неговите произведения. Това поставя под съмнение широко разпространеното мнение, че той се е оттеглил в родния си град Стратфорд на Ейвън, след като театърът „Глоуб“ изгаря през юни 1613 г.

„Понякога се предполага, че той се отдръпва, когато „Глоуб“ изгаря, но знаем, че продължава да пише пиеси и след пожара“,

каза Мънро, като спомена сътрудничеството му с изгряващия драматург Джон Флечър върху пиесата „The Two Noble Kinsmen“. Мънро поставя под въпрос и тезата, че Шекспир е купил имота в Blackfriars единствено с инвестиционна цел. „Ако беше само инвестиция, имаше много други части на Лондон, където можеше да купи имот. Фактът, че го купува в Blackfriars, на по-малко от пет минути пеша от театъра, подсказва, че той остава активно ангажиран с професионалния си живот в Лондон и през 1613 г. Той не е изолиран гений, затворен на таван. Той е човек, който сътрудничи с други драматурзи, притежава дялове в театри и купува имоти в Blackfriars. Това ни дава малко по-различна представа от по-стандартната,“ каза още тя.

„Понякога се смята, че всичко около биографията на Шекспир вече е проучено до край и няма какво ново да се открие, но всъщност все още има липсващи части от пъзела“, каза Мънро. Нейното изследване ще бъде публикувано в Times Literary Supplement. Уил Тош, директор по образованието в Shakespeare’s Globe — съвременният театър и образователен център, изграден на мястото на историческия театър — заяви, че Мънро е направила „фантастично откритие“. „Наградата за нейния труд е блестящо ново усещане за Шекспир като лондонски писател“, се казва в изявление, публикувано от King’s College London. „Тя ни помогна да разберем колко много е означавал градът за най-великия ни драматург — както като професионален, така и като личен дом,“ подчерта Уил Тош.