Изявление на властта след Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента Румен Радев заради кризата в Украйна. Заседанието продължи над 4 часа, а основната му тема бе рисковете за националната сигурност на страната, състоянието на Въоръжените сили и мерките, които трябва да се предприемат.
В КСНС участваха премиерът Кирил Петков, министърът на отбраната Стефан Янев, вътрешният министър Бойко Рашков, министърът на външните работи Теодора Генчовска, председателят на НС Никола Минчев, председателят на ДАНС Пламен Тончев, както и председателите на парламентарните групи в НС.
Снимка: БТА
Снимка: БТА
Снимка: Булфото
Снимка: Булфото
На заседанието трябваше да бъдат приети мерки в 3 направления. Първият е военният аспект на гарантиране на националната сигурност на страната, а именно концепцията, която България е представила миналия октомври пред НАТО за изграждането на т.нар. Бойна група на основата
на механизиран батальон.
Концепцията ще бъде обсъдена утре на заседанието на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
Вторият аспект е стратегическият план за действие при горещ конфликт в Украйна. Той миналата седмица беше обсъден на Съвета по сигурността при министър-председателя и включва мерки за гарантиране на
енергийната сигурност на България.
Третият аспект е хуманитарният. Вицепрезидентът Илияна Йотова напомни вчера, че България има голяма общност в Украйна и страната трябва да бъде готова да посрещне нуждите на тази общност, ако това се наложи.
„Членовете на Съвета се обединиха,
че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства”, посочи държавният глава.
Президентът отчете, че
страните от региона заделят
все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военни предназначения.
„Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високи технологични въоръжени сили е все по-отчетлив.
В рамките на заседанието
беше актуализирано на въоръжените сили на България, с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната”, добави Радев.
Държавният глава
посочи още, че на заседанието са очертани областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от „недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба”.
„Темпът на модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства.
Проектите за модернизация
на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано”, категоричен е той.
По думите на Радев сключените договори са неглижирани.
„Част от първоначално заложените способности в проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-ото Народно събрание.
Налице са нормативни уредби,
които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация”, заяви още той.
Всичко това държавният глава заключи, че води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите.
Това налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива.
Зареждане ...