Славян Стойчев, абсолютен европейски шампион по силов трибой пред FN: За силата да побеждаваш въпреки трудностите

Славян Стойчев от 5 години е състезател по силов трибой. Има една европейска титла на GPA през 2017-та и една световна титла на WRPF през 2018 г.

Извън тренировките и състезанията също се занимава с тежък физически труд – снима с 30-40 килограмов килограмов стедикам филми и различни телевизионни продукции.

Славян извоюва победата в категория до 100 кг на европейското първенство по силов трибой в Санкт Петербург, което се проведе от 10 до 12 май. Стана и шампион в абсолютната категория.

Колко време се подготвяше за състезанието?

Между последните 2 състезания имах 6 месеца. Тренирам 5 или 6 дни в седмицата. Тренировките, свързани с трибоя, започват се с трибойски упражнения. Колкото по-далеч е състезанието натоварването е по-малко, пазиш повече нервната система, не се насилваш до край. И правиш много спомагателни упражнения. Правят се и много стречинг, защото мускулите се схващат. На две седмици ходя на кинезитерапевт. Ние нямаме лекари и екип физиотерапевт и кинезитерапевт. Затова трябва да си намираме сами вариант за справяне с проблемите. Но без кинезитерапия не може. Болката е много голяма по време на тези масажи, но ефектът е голям.

Как премина самото Европейско по силов трибой в Санкт Петербург?

Беше много натоварено и емоционално. Имахме проблеми със заминаването, едното от момчетата се контузи точно преди полета, на друго се оказа, че му изтича паспорта и трябваше да го подмени за 2 часа, за да не изпусне състезанието и то. Излетяхме от София на 9-ти, имахме прекачване в Германия. Там се оказа, че някой е пуснал дрон да лети над летището и го търсеха да го арестуват. И всички 50 полета бяхме на различни места. Стигнахме до Санкт Петербург и се оказа, че багажа ни го няма, а в куфарите ни беше и екипировката. Бяха ни казали от летището, че ще си я получим между 23 ч. и 6 сутринта, часове преди състезанието. На всеки час се събуждах от притеснение да не пропусна обаждането, че куфарите ни са в хотела. В крайна сметка ги забива още и реално си ги получихме час преди състезанието.

В деня на пристигането минахме на кантара. Аз излетях от София 102 кг., а трябваше за кантара да съд до 100. Свалих тези 2 кг. много бързо, буквално за часове, така че всичко беше нормално на кантара.

След като си получихме багажа отидохме в залата. Организацията беше уникална, Руската федерация по силов трибой е доста богата и всичко мина доста гладко.

Сутринта преди състезанието си порязах единия пръст на ръката. За опитите от клек и лежанка бях с моя лепенка. На първия опит клек вдигнах 260 кг, при втория опит – 270 кг., на 275 кг. не можах. Не бях в перфектна форма, бях недоспал и изнервен от всички проблеми.

За третата дисциплина – мъртва тяга нямах право да си слагам моята лепенка, защото помага да не се плъзга щангата. Организаторите дават специална лепенка, но с нея много се плъзга щангата. Слагах магнезии отгоре, за да скрия раната, за да не ми сложат от тази лепенка, а самият магнезий е отровен и не трябва да има контакт с кръвта ама желанието за победа беше по-голямо. За мъртвата тяга следях резултатите, едно момче, което беше по-леко от мен, направи 307 кг. Аз бях по-силен на клек и лежанка от него, но трябваше да направя 285 минимум, за да го бия. Той имаше опит на 315, но не успя, защото скъса мазол. Аз дръпнах 285 кг на втори опит и това ми беше достатъчно за победата.  За трети вече нямах мотивация за 290 кг. А към ги дърпал в България преди 2 седмици, но всички тези проблеми и умората също си казаха думата.

На награждаванията беше облечен със специални тениски. Това ли беше скритата ти сила и мотивация за победа?

Награждаването за мен беше доста емоционално. В рамките последните 2 седмици преди състезанието загубих трима важни за мен хора – баба ми, след това почина Питър Мейхю, който изигра Чубака, а аз съм голям фен на „Междузвездни войни“.

Няколко дни по-късно почина човекът, заради когото навлязох в този спорт, Светозар Чоролеев и създател на залите „Джони Спорт“ и едноименното състезание. Затова и на състезанието тримата бяха с мен. Сложих си лепенка на Чубака за първите две дисциплини, на едното награждаване бях с тениска с баба ми, а на другото – с Фланелка на залата ни Джони спорт.

Кога е следващото ти състезание?

То ще бъде отново в Русия – световното в Москва през декември. Отново имам 6 месеца за подготовка.

Тя със сигурност включва специален хранителен режим. Какъв е той?

Правиха няколко варианта. Най-успешният за мен е примерно закуска с оризови макарони с мед и сирене, след това основно хранене с ориз със зеленчуци без мазнини. Заедно с него и месо – основно пуешко и телешко. Свинско също може, но аз го избягвам заради кръвната група. Даниел Славов ме научи на това, когато се състезавах културизъм.  С този режим метаболизмът се забързва, трябват въглехидрати, но от тези не се дебелее. И много много добавки се приемат, но не стероиди разбира се.

Преди да започнеш да се занимаваш със силов трибой ти беше състезател по културизъм. Защо направи тази промяна?

Силов трибой тренирам от 6-7 години. Още 4-5 преди това се занимавах активно с културизъм. Оказа се че въпреки огромното ми желание културизъм не е моят спорт. Нещата се случваха много трудно. Ако много трудно става – значи не твоето, така мисля аз. Дори и да ти харесва като не се получава по-добре да се откажеш. А докато тренирах като културист кляках с по 250 кг. Така че базата я имах и преходът беше много логичен. Попаднах и на подходящия човек, който да ми помогне само за няколко месеца да науча доста специфични неща свързани със силовия трибой, и да бъда готов за състезание.

- реклама -