Скандал в Народното събрание за държавния дълг

Към края на 2017 г. съотношението държавен дълг-БВП се очаква да отбележи спад от 3.7 процентни пункта до 23.7% спрямо нивото му, отчетено през 2016 г. – 27.4%. В периода 2018-2020 г. се предвижда този показател да продължи да намалява, достигайки в края на периода до около 20% съотношение.

Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на парламентарния контрол в отговор на въпроса на депутата от БСП за България Румен Гечев, който го попита за ситуацията около държавния дълг.

Съответно през 2018 г. се очаква то да бъде 22.3%, а през 2019 г.- 21.3%, каза Горанов. Информацията за държавния дълг непрекъснато се обновява на официалната страница на министерството на финансите, отбеляза той. Данните в дългосрочен план са налични в Стратегията за управление на държавния дълг за 2018-2020 г. , има статистика и на други места. Мотивите към законопроекта за бюджета на страната за 2018 г. съдържат част от отговорите на поставения ми въпрос, посочи министърът.

Разходите по обслужването на държавния дълг се очаква да бъдат около 1.9% от общите разходи по консолидираната фискална програма за 2017 г. или номинално около 792.9 млн.лв. като тенденцията през следващите години е това съотношение да спадне до 1.7% от консолидираните разходи на държавата, уточни Горанов. Или като дял от БВП тези разходи ще останат под 1% от БВП.

Покриването на предстоящите по-големи плащания по дълга след 2020 г. се осигуряват от поддържане на високи нива на фискалния резерв, съчетани с политика на стриктна бюджетна дисциплина и повишаване на събираемостта на приходите.

През 2016 г. в резултат на добрите стратегии България бе отличена от авторитетното списание „Глобъл маркет” с наградата за най-добра държава в Централна и Източна Европа за управление на държавния дълг, припомни Горанов. Нов дълг може да се емитира в конкретни случаи, които са определени в закона, за определени неща. В този смисъл държавният дълг не представлява пряк инструмент за въздействие върху икономиката, подчерта финансовият министър.

Депутатът Румен Гечев от БСП за България, който зададе въпроса на министър Горанов отговори след изложението му, че няма обяснение защо ние поддържаме 3 пъти по-висок фискален резерв от минималния, защо прехвърляме парите на българските данъкоплатци да финансираме бюджетните дефицити, а ние поемаме само лихвите и загубите?

И втория въпрос, на който той ще чака отговор следващия петък на дебата в парламентарния контрол – как се управлява държавният дълг и какво е обвързването му с икономиката?

Ние не твърдим, че има апокалипсис с дълга, той е в разумни граници, смята Гечев. Но все пак той е два пъти по-висок, отколкото преди две години, има влошаване на други показатели на дълга, така че искаме да видим какво правим в тази ситуация, а и други страни използват дълга, за да стимулират икономиките си – нещо, което България не прави, смята депутатът от БСП за България.

- реклама -