Народно събрание, стара сграда, нова сграда

Симона Велева пред FN: Можем да попаднем в специфична конституционна ситуация – с редовен парламент и служебно правителство

Очаква ни активен политически летен сезон, в който трябва да изберем новите 240 народни представители, а тяхната задача ще бъде да сформират правителство. Задача, която се оказа непосилна за сегашните депутати от 6-те парламентарно представени партии. Дали сегашната ситуация може да се повтори и какво ще последва от това – пред Flashnews компетентно обяснява Симона Велева, доктор но конституционно право.

сн. БГНЕС

– Вече имаме дата за предсрочни парламентарни избор, макар и още да не е издаден указ от президента. Какво следва от тук нататък?

– Най-важната задача на сегашния парламента беше да излъчи правителство, а той не успя. Така отиваме на последващи избори, които както стана ясно ще бъдат на 11 юли. Конституцията предвижда указът, с който се разпуска народното събрание да е същият, с който се насрочват новите избори. Като те трябва да се проведат до 2 месеца, считано от датата на разпускане на парламента. Предполагам, че разпускането ще бъде още утре, най-късно в понеделник, за да може изборите да бъдат на 11 юли, както заяви президентът Румен Радев.

– Какво ще се случи ако и новите 240 депутати не успеят да сформират правителство? 

– След крайния изборен резултат рулетката отново се завърта. Има вероятност и след трите връчвания на проучвателен мандат за съставяне на правителство такова на де бъде избрано.  Следващата стъпка на Радев ще бъде да състави отново служебно правителство, което започва своята дейност след издаването на указа за него. До тогава действа служебното правителство, което ще назначи сега. Следващо евентуално служебно правителство може да бъде в същия състав, но трябва да бъде предложено наново.

Има една особеност – след като се разпусне НС, президентът не може да го свикано наново. Конституцията предвижда изключение, когато има нещо наистина извънредно като война например. Тогава може да се свика НС извънредно между отделните сесии, но не и когато е разпуснато. Защото народното събрание няма континуитет – неговият мандат е самостоятелен и решенията му са самостоятелни.

Точно с този мотив през 2013 г., когато беше първото събиране на подписите за референдум, бяха оспорени резултатите пред Върховния административен съд, Той се произнесе, че предишното народно събрание няма континуитет и следващото не е обвързано да проведе референдум.

От тук насетне предстои едно интересно лято.

– А възможно ли е да стигнем до ситуация, в която да проведем трети парламентарни избори преди президентските през октомври?

– През последните 3 месеца от мандата на президента не може да се разпуска парламента. Така че ако сега не може да се състави правителство ще трябва да се смятат много внимателно сроковете. В България мандатът на президента винаги се сменя на 21 януари, за да няма прекъсване – да няма ситуация, в която страната да няма президент.

Така че има вероятност да се отиде на още едни избори.

След вота през юли може да имаме ситуация на служебно правителство и парламент, който продължава да съществува и да работи, но не може да излъчи правителство. Можем да попаднем в ситуация да имаме редовен парламент и служебно правителство. Служебното правителство по правило може да прави всичко, което и редовното. Неговата най-важна задача е подготовката на изборите.

Ще бъде много специфична конституционна ситуация.

сн. БГНЕС

– От ГЕРБ сезираха Конституционния съд за промените в Изборния кодекс. Ако някои от тях бъдат обявени за противоконституционни това ще се отрази ли на резултатите от изборите?

– Няма нищо притеснително в създалата се ситуация. Конституционният съд не е обвързан със срокове, в които да излезе с решение. Но поне един месец трябва да се даде, за да имат възможност заинтересованите страни да дадат своите становища.

Ако някоя от разпоредбите бъде обявена за провитоконституционна – тогава се връщаме на предишното състояние. Но решенията на КС важат само занапред.

Ще бъдат проведени изборите по сегашните правила и ще бъдат валидни.

Ако КС се произнесе след изборите – те няма да могат да се оспорват само за това, че някои текстове евентуално са определени като противоконституционни. Ако определи някои правила за противоконституционни преди изборите – ще се приложат предишните правила.

Интересно е в частта за избора на ЦИК какво ще стане.

Няма основно право, което да е нарушено с промяната, че президента назначава ЦИК, защото политическите партии излъчват кандидатите. Президентът реално само играе ролята на медиатор в тази ситуация.

 

 

- реклама -