Вчера социалните мрежи буквално „полудяха“ по историята на абитуриента, отишъл на бал с метро в дъжда. Тъжно, поучително и показателно за процесите в българското общество.
Всичко започна от един пост в мрежата, който в последствие беше изтрит. Оказа се, че авторката леко е променила фактите, макар и без да го иска, и така е създала погрешно впечатление за съучениците, учителката и цялата ситуация. Но всички ние с готовност започнахме да браним поредната кауза, надявайки този път тя да е истинската.
И тук въпросът не е за бедността, социалното неравенство или за човешката милост. Това, което наистина впечатлява е родната колективна емоция. Съвсем очевидно стана, че българите все пак могат да се обединяват около нещо добро. Макар и повече на думи, съпричастност беше демонстрирана. Едни изразиха съчуствие, други се разгневиха на зрелостниците, участвали в случката, трети се захванаха да анализират и философстват върху особеностите на поведението на младите хора.
Днес има и добри новини. Бизнесмен протегнал ръка на семейството – предложил работа, а не подаяние. От обикновено семейство, героите на историята се превърнаха в познати на цялата държава. Скромни, симпатични хора, със своите болки и притеснения. Но колективната емоция ги превърна в медийни звезди, подхвана ги и премахна всякаква неприкосновенност в живота им. Добронамерено, което доведе до позитивен краен резултат.
Значи може! Не сме толкова обезверени, както мнозина твърдят, не сме толкова НеЧовеци, както пледират изследователите на негативните качества в народопсихологията. Имаме си и добри страни – емоции, които ни правят хора и някак си ни обединяват.
Зареждане ...