Ще вдигнат ли здравната вноска

Ще вдигнат ли здравната вноска? Какво трябва да получи пациентът, ако има увеличение, показва анализ на ИПИ.

Точно месец преди поредните

парламентарни избори пак се надигат вопли за ново повишаване на здравната вноска, естествено от най-заинтересованото от такова действие съсловие. Какви са основанията обаче да се иска повишаване на данъчно-осигурителна тежест за населението и структурно увеличение на парите за здраве?

Какво ще се промени, ако данъкоплатците

вкарат допълнителни 3 млрд. лв. в бюджета на НЗОК, пък било то и „плавно“, се казва в анализ на Института за пазарна икономика?

„Какво получи пациентът при предишното увеличение на здравната вноска от 6 на 8% през 2009 година? Може би получи повече власт и права да следи какво се случва с парите му? Повече възможности

за избор къде да се осигурява?

По-малко болници с нискокачествена до липсваща услуга? По-малко доплащане от джоба за лекарства и различни здравни услуги? Повече и по-добре заплатени медицински сестри, които да се грижат за престоя му в лечебни заведения? Нищо подобно. Защо сега да е различно?“, посочват икономистите.

Те цитират данни на Евростат,

според които България харчи за здравеопазване 8,5% от БВП – тук влизат както публичните, така и частните разходи на населението (директни плащания и разходи под формата на допълнително здравно осигуряване). Срещу тях получаваме по-ниска с 8,7 години очаквана продължителност на живота, която за втора поредна година продължава да намалява, значителни дисбаланси във финансирането на системата и в резултат –

услуга със съмнително качество.

Над 35% от общите разходи през 2020 г. са директни плащания от джоба на пациентите, най-вече за лекарства. По показателя „директни плащания“ България е на първо място сред страните от ЕС, в които средното ниво е 14,4%. Въпреки че намалява през последните 5 години, този дял все още е изключително висок. Той се отразява негативно на достъпа до здравеопазване и адекватно лечение на хората с ниско доходи.

Какво се случва например с управлението на разходите за лекарства?

Всяка година разходите на НЗОК за лекарствени продукти растат с между 6 и 12%, като  в отделни години – с над 25%, докато цените на лекарствата се увеличават скромно с около 1,4% средногодишно.

За целия период между 2016 и 2022 г.

общият разход на НЗОК за лекарствени продукти е нараснал близо двойно (от 750 на 1515 млн. лв.), а цените на лекарствата – с 8,8%. Това поставя аргументите за недостиг на средства в здравеопазването под сериозна въпросителна, пише в анализа.

Икономистите посочват и какво се очаква от управляващите срещу искания за повишаване на парите за сектора,

ще припомним отново накратко:

1) Систематична реформа, която да постави пациента в центъра на системата, а не лекарите – вземането на решения следва да е ориентирано към пациента, а възможностите за контрол от страна на най-засегнатите да се увеличат;

2) Разширяване на възможностите за избор на осигурител;

3) Промяна в основни финансиращи механизми (особено в областта на болничната помощ), която да даде възможност за адекватно изразходване на средствата, намаляване на дисбалансите и ограничаване на корупцията и нередностите;

4) Не на последно място – по-сериозен контрол върху качеството на здравните услуги и реални мерки за повишаването му.

Само когато има ясна визия какво и как ще се направи в здравеопазването, може да има дебат за увеличаване на вноската. Иначе до безкрайност може да изливаме вода в плаващите пясъци на НЗОК. Може пък да се окаже, че можем да получим повече здравни услуги, без да плащаме повече, заключват от ИПИ.