Ще поевтинее ли хлябът?

Ще поевтинее ли хлябът?

В последния работен ден преди дългата ваканция депутатите решиха да запазят нулева ставка на брашното и хляба до края на годината.

При продажбата на хляб сложиха таван на надценката. Тя не може да е повече от 15 процента.

Причината – според депутати в големите търговски вериги тази надценка достигала до 40 на сто.

Браншът вече се обяви против тавана на надценката. Според собственика на пекарна Жулиен Таушанов това е „поредният предизборен фойерверк”.

„По този начин депутатите признават, че за много хора в България в 21 век е трудно да си купят хляб. Това е оценка за политиците”, заяви пред Нова телевизия хлебарят.

Народното събрание неочаквано прие във вторник таван от 15% за надценката на хляба до края на

2024 г., както и удължаване на нулевата ставка за ДДС върху хляба и брашното до края на годината.

В противен случай ставката трябваше да се вдигне на 20% от 1 юли.

„Цените на производител са достатъчно ниски, но надценките, които се слагат в хранителните вериги, са от 40% – 55%. Специално за хляба тази надценка предлагаме да не бъде повече от 15%.

Всички останали стоки нека да бъдат както си решат по договаряне“,

каза председателят на бюджетна комисия Йордан Цонев от ДПС,

който внесе промените при гласуването на промени в законите за данъците върху личните доходи и за хазарта.

Румен Гечев от БСП нарече предложението предизборно, но го определи като разумно и го подкрепи. „Това е една от положителните ефекти от изборите“, каза той.

След като бюджетната комисия подкрепи предложението, пленарна зала го отхвърли при разглеждането на закона за данъците върху личните доходи. След това обаче Цонев го предложи в преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта, където текстовете бяха одобрени.

То обаче бе ограничено до три вида хляб – бял, „Добруджа“ и типов.

Още преди окончателното гласуване от Сдружението за модерна търговия (СМТ) се обявиха срещу промяната. „Предложението за фиксиране на търговската надценка при хляба представлява грубо изкривяване на конкуренцията, заплашва специализираните търговци с фалит и представлява риск за ограничаване предлагането на хляб и хлебни изделия на потребителите, което в краен резултат ще доведе до увеличаване на цените“, се казва в позиция на СМТ.

Сдружението посочва, че предложението се прави без сериозен анализ, оценка на въздействие и съгласуване със заинтересованите страни. „Подобно предложение би могло да има съществени последствия върху търговия на дребно с бързооборотни стоки“, пише още в позицията.

От СМТ, че фиксирането на надценка не взема предвид разходите на търговците за труд, енергия, транспорт, помещения, както и поддръжка: „Тези разходи са различни при различните типове обекти големи, малки и специализирани магазини. Фиксиране на надценката означава изхвърляне от пазара на специализираните магазини за хляб и хлебни изделия и ограничаване предлагането на хляб от малките търговци, които предлагат ограничен стоков асортимент“.

Сдружението допълва, че съществуват редица становища на КЗК (№ 23 от 10.01.2019 г) и Министерство на икономиката, които са против определянето на фиксиране надценки.