фалит

Ще има ли Закон за личния фалит?

800 млн. лева на годишна база са лошите, забавени, необслужени потребителски кредити. Това са приблизителни числа, защото една част от банките и небанковите финансови институции продават на предварителна фаза своите вземания, така че да не си утежняват кредитния портфейл. Тези числа изнесе омбудсманът Мая Манолова на форум в институцията, на който бе представен проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица.

България все още е единствената държава в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за личния фалит.

Същевременно страната ни се наражда в топ 5 по лоши кредити в Европа

Екипът на омбудсмана и експерти работят по изготвянето на такъв законопроект от миналата година. Социологическа агенция „Глобал Метрикс“ оповести резултатите от първото национално изследване по въпросите на личния фалит, което показа, че 82.3% от българските граждани очакват приемането на такъв закон.
Общественият защитник отбеляза, че първите проекти на такъв закон са отпреди 7-8 години, но е имало сериозен проблем с качеството на проектите, както и нежеланието на народното представителство да се заеме с темата.

„Ние сме готови да работим активно, дисциплинирано с моя екип, ще включим всички, които пожелаят да отделят от времето си, за да участват, ще вземем предвид всяко становище, но аз нямам никакво намерение повече да участвам в разтакаването за решаването на този изключително важен за българските граждани проблем“, обяви омбудсманът и допълни, че до месец юли ще внесе в Народното събрание готов проект на Закон за несъстоятелността на физическите лица.

Омбудсманът информира, че Законът за личния фалит реално ще се отнася както за граждани в качеството им на потребители, така и за упражняващите свободни професии, които не са търговци.

Общественият защитник акцентира, че свръхзадължеността на гражданите у нас се е превърнала в обществен проблем, защото сивата икономика расте и социално изключените и отчаяните хора, без перспектива пред себе си, стават все повече. Манолова подчерта, че ще бъдат изключени гражданите, които в процеса на производството укриват доходи, не съобщават за всички поети дългове или се отклоняват от поетите ангажименти в рамките на производството.

Тя предлага процедурата да се развива пред съда, но акцентира, че има резонни предложения за двуфазово производство.

Омбудсманът обобщи, че текстовете, които предлага в закона, ще могат реално да заработят в кратки срокове, като предвиждат възможност за медиация и за други извънсъдебни способи за решаване на спора.

„Производството трябва да бъде удобно, бързо, ефективно и евтино за българина, за да се постигне ефект“, каза Манолова. По думите й самото приемане на закона ще представлява една „червена лампичка“ за кредиторите, че притискането докрай на длъжника, изхвърлянето му в сивия сектор, превръщайки го в социално изключено лице, не е единственото решение.

Според нея тогава самите кредиторите ще бъдат активни за постигане на споразумения със своите длъжници, защото скъпите производства и дългите изпълнителни процеси било пред частен или държавен съдебен изпълнител натоварват и кредитор, и длъжник.

- реклама -