Днес почти всичко в живота ни се измерва с пари. Те неминуемо рефлектират върху човешките и семейните отношения, влияят на самочувствието и емоционалната ни стабилност, изкушават ни, а при липсата им мнозина се сриват.
Краят на всяка година е чудесно време да си направим равносметка какво означават за нас парите и как да ги управляваме разумно, така че хем да ни стигат, хем да не харчим много и в същото време да сме задоволени. Същевременно финансовите въпроси често стоят в основата на проблемите на много семейства.
Как да се справим с тези предизвикателства, можем ли да бъдем щастливи с партньорите си когато имаме общ бюджет и как да подходим, когато единият харчи много повече от другия?
За съвет потърсихме семейния терапевт Стоян Георгиев, който е и председател на „Асоциация за интензивно семейно консултиране“.
Защо е важно да приключим старата година и съответно да започнем новата с така да се каже чисти сметки? И кои са нещата, за които трябва да се погрижим в края на годината във финансово отношение, за да сме спокойни емоционално?
Личните финанси съдържат до голяма степен емоционален момент. Тук не става въпрос само за цифри или само за математика. В семейството, особено ако двамата партньори не застанат един до друг и не се съгласят затова какво ще се случи с финансите им в кратскосрочен и дългосрочен план, това може да е заявка за проблеми.
Защото голяма част от очакванията се разминават, появява се напрежение и тези проблеми може да прераснат или във вътрешни конфликти или в отдалечаване.
Аз смятам, че всяко семейство на годишна основа трябва да сяда и да си прави финансов анализ и е хубаво това да се случва в края на годината. Но това не означава, че и през останалата част от годината това не трябва да се случва. Препоръчвам такива кратки спирки да има на всеки три месеца, а ако двойката има и семеен бизнес тези анализи са още по-важни. Отделно трябва да се прави месечен бюджет и да решаваме къде искаме да отидат финансите ни през следващия месец и също така да се анализира за какво са отишли парите ни през предходния месец.
Тоест такова планиране ще ни накара да се чувстваме емоционално спокойни ли?
До голяма степен да. Но, трябва да ви предупредя, че в краткосрочен план това би могло да причини повече проблеми. Защото когато видим реалните, както аз ги наричам бруталните факти, това може да ни накара да се чувстваме зле или да се опитаме да манипулираме нашия партньор. Но, от друга страна смятам, че в дългосрочен план когато имаме този навик на планиране, той ще ни помогне да сме много по-спокойни.
Но, какво имате предвид пред брутални факти? Че не можем например в края на годината да си купим това, което искаме ли?
Да, точно така. Ето например дават ни годишните бонуси, ние се радваме, но като теглим чертата се оказва че имаме задължения тук и там, купили сме си компютър преди два месеца и го изплащаме. И може да се окаже, че е добре да задържим емоционалните си импулси и да не купим нещото, което ни се иска в момента. Точно това може да се окаже брутален факт за нас.
До каква степен липсата на финансова дисциплина влияе върху семейните отношения на българските семейства и кои според вашите наблюдения са най-големите финансови предизвикателства, пред които се изправят двойките у нас?
Най-големите предизвикателства са различните разбирания на партньорите за финансите. В повечето случаи има един спестовник и един, който е склонен да харчи повече. И това не е задължително винаги да бъде жената – имаме различни конфигурации. В семействата се получават различни идеи как и къде да се изразходват парите, което може да завърши в остри конфликти. Срещал съм в практиката си жени, които казват: „Той е длъжен да ми подсигури едномесечна почивка еди къде си…“, но тези жени нямат никаква идея какво се случва с финансите, какви са реалните семейни показатели. Затова смятам, че когато ги сложим на хартия и видим какви са фактите, тогава разбираме реално какви финансови решения може да вземем.
Ние правим това с моята съпруга вече 15 години, отне ни доста време да се напаснем. Аз пиша и представям месечния бюджет, същото важи и за бизнеса ни. Тъй като аз съм по-обстоен задачата се пада на мен. Представям й финансовия си план, така че тя да може да види евентуално какви ще са приходите ни и какви са планираните разходи. Така ще знае и какви свободни пари ще останат.
Важно е бизнес разходите и личните разходи да бъдат напълно различни пера.
Темата за парите винаги е деликатен въпрос. Когато сме в нова връзка как трябва да подходим и на какъв етап да повдигнем финансовия въпрос ако ни предстои общо съжителство?
Аз бих подходил по следния начин – ако в началото връзката се развива сравнително нормално, важно е да се видят накъде ще отидат нещата. Но, когато започне да се повдига темата за по-сериозно обвързване, да се говори вече за брак, тогава е редно да се постави и финансовия въпрос. Като аз препоръчвам максимална откритост – ако се скрива информация, това може да предизвика напрежение във връзката на един по-късен етап. Аз примерно бих искал да зная кой е човека отсреща – той може да има половин милион дълг и ако е така аз имам право да знам, защото това може до голяма степен да определи качеството ни на живот за години напред. Вярно е, че любовта е сляпа, но партньора трябва да е информиран за едно такова нещо. Особено когато става въпрос за дългове, определено препоръчвам откритост и тези неща да се изяснят в самото начало. Тук не говорим за предбрачни договори, говорим за предварително изясняване на очакванията, говорим за това как бихме желали дългосрочно да се развиват нашите семейни отношения.
Съществува ли наистина подобна тенденция все повече мъже да разчитат изцяло финансово на съпругите и партньорките си?
В голяма част от семействата, особено в провинцията, мъжа продължава да бъде бъде основния източник на доходи. И това е така предимно заради децата. Дори и след раждането и отрастването им, той продължава да носи това финансово бреме. Понякога това се оказва проблем.
Когато става въпрос за корпоративния свят, там нещата са малко по-различни и виждам, че има жени, които изкарват реално колкото мъжете, а има други, които печелят повече. Е, има и случаи, но те са сравнително по-редки, в които мъжете буквално изцяло се издържат от жените.
Да, напоследък много се говори, че жените едва ли не отглеждат партньорите си, но честно казано в практиката ми може да кажа, че тези случаи са малцинство
Повечето мъже, които познавам биха дали всичко от себе си за да подсигурят семейството си. Разбира се, има много безотговорни мъже – с широки пръсти, мъже, които им харесват да бъдат издържани от жени.
Как трябва да се подходи в случаите, когато единият от партньорите не е доволен от доходите и разходите в семейството/респективно връзката?
Смятам, че ако от двете страни като първична ценност има желанието да се дава във връзката и да се осигури максимално това, на което е способен партньора, независимо кой изкарва повече пари. Разбира се, когато жената печели много, много повече често има проблеми и ситуацията е много специфична. Но, в масовите случаи най-логично е мъжа и жената да обединят финансите си и да кажат – това не са моите или твоите пари, това са нашите пари. И от тук насетне нека да видим какви решения можем да вземем заедно – да си направят семеен бюджет и зад всяко перо да слагат конкретна сума. И това може да го прави този, който е по-добър във финансите, който умее да описва и да анализира повече нещата. Той може да го направи този план и да го предложи на другия. Но и двамата партньори имат пълно и еднакво право на глас дали да се съгласят или не за определи харчове в бюджета.
Ако гледаме на нашето домакинство като на семейната ни икономика, когато тя се управлява добре и всеки има ангажимент и участие в нея, тогава винаги може да се договорите за определени лични финанси, с които всеки да разполага. Очевидно е, че има разлика между жена, която е в период на майчинство и си стои в къщи с децата и мъж, който работи навън – той има по-големи разходи за транспорт, храна, кафе и тн. Така, че тези неща трябва да се изговорят на база на индивидуалните спецификите на всяко едно семейство.
Зареждане ...