развод

Сдобряват ни задължително преди развода

Задължителна среща за сдобряване между съпрузите, която да продължи от 1 до 3 часа, ще бъде назначавана от съда преди старта на делото за развода.

Това няма да става само в случаи на домашно насилие, за да не застават един срещу друг насилник и жертва.

Подобни задължителни опити за извънсъдебни споразумения да има по общо по 12 вида дела (виж таблицата) гласува вчера парламентът на първо четене.

Текстовете за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за медиацията бяха приети със 154 гласа “за” от всички партии, а против гласуваха само 25 депутати от “Възраждане” като основният им мотив да не подкрепят бе краткият 3-дневен срок за предложения преди второто четене.

Медиацията като способ за решаване на дела съществува у нас от 2004 г., но участието в нея е доброволно.

Сега става задължително за тези, които се съдят и адвокатите им. Те трябва да седнат в присъствието на медиатор и да се изслушат.

Не е задължително нито да се споразумяват, нито да се сдобряват. След края на срещата делото продължава по досегашните правила.

Впрочем и в момента по бракоразводните дела на първото заседание съдията призовава съпрузите да се сдобрят, подобна е и практиката по дела за родителска права, за делба на имоти и др.

Ако страните постигнат споразумение, на ищеца ще се връща половината платена държавна такса. За медиацията ще се плаща от бюджета на съда, но след това разноските ще се възстановяват съразмерно с уважената или отхвърлена част от иска.

Ако едната от страните откаже да участва в задължителната срещата, санкцията за нея ще е да плати разноските по делато, независимо дали го спечели или не.

Ако и двете страни откажат, тогава ще си разделят поравно сумата за разноските, пак без значение кой печели делото.

В случай, че съдебният спор е с държавата или държавно учреждение, или страна по делото е потребител, съдът не може да задължи страните да участват в медиация.

Предвидено е изключение за “исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане”.

При обсъжданията от Висшия адвокатски съвет бяха против, тъй като според защитниците медиацията по замисъл е алтернатива на съдебното решаване на споровете, затова следва да е доброволна и извънсъдебна.

Смята се, че определянето на срок от 3 месеца за пробационната среща ще забави процесите, възможно е някоя от страните да злоупотреби с неявявания, отлагания и пренасрочвания.

Наложено обаче бе мнението, че ако по тези 12 вида дела медиацията стане задължителна, а по още 7 вида (сред които са казусите за издръжка, възнаграждения или обезщетения от трудови правоотношения, признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишна работа – б. р.) бъде въведена по преценка на съдията, това ще разтовари значително съдилищата в страната.

Смята се, че след 1 януари 2024 г., когато промените в закона влязат в сила, през медиацията ще минават по 50 000 дела годишно и дори малък процент от тях да се постигнат със споразумения, това ще ускори съдопроизводството и ще намали разходите.

Също с облекчение на работата на съда бяха обяснени и приетите вчера промени в ГПК, които предвиждат заявленията за издаване на заповеди за изпълнение да се подават до съда чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП).

Ако гражданите предпочитат, ще могат да подават заявленията и на хартия, но за всеки, представляван от адвокат, за търговците, за държавата и общините е предвидено само заявление по електронен път.

Електронизирането на процедурата през ЕПЕП не я променя нито за физическите, нито за юридическите лица, тя остава същата, каквато е и в момента.

Източник: Труд

- реклама -