ваксина
сн. БГНЕС

Създателят на бг ваксината пред FN: Само възрастните хора и рисковите групи ще трябва да се имунизират срещу COVID-19

Преди няколко дни Угур Шахин и Йозлем Тюречи – германски учени от турски произход станаха милиардери за една нощ, след като се разбра, че тестваната от тях ваксина срещу COVID-19 получи стотици милиони поръчки от ЕС и САЩ.

В една паралелна реалност – на емблематичния столичен булевард „Цариграско шосе“, в една красива стара сграда, български учени от БАН също работят не върху една, а върху цели две ваксини срещу коронавирус.

сн. БГНЕС

Екипът на проф. Андрей Чорбанов се труди неуморно още от началото на пандемията, но въпросът за българската корона ваксина продължава някак си да стои на заден план. От БАН вече предупредиха, че препаратът на Pfizer и BioNTech изисква съхраняване от -70% и при по-ниска температура ще издържи само няколко дни. Но, и тук както в много други случаи нещата опират до политика, а в случая като член на ЕС ние страната ни ще е задължена да купи 13 млн от въпросните ваксини. Без да има къде да ги съхранява…

И все пак – кога ще бъде готова ваксината и какво научиха родните учени за коварния вирус – разговаряме с проф. Чорбанов от Института по микробиология „Стефан Ангелов” към Българската академия на науките.

Преди всичко – на какъв етап е вашия екип по създаването на българската ваксина?

– Съгласно договорите ни с френския институт „Луи Пастьор“ до края на годината ние ще имаме прототип на ваксината.

И какво следва от там насетне?

– Започват тестовете върху животни и клинични изпитания върху хора.

Проф. Чорбанов вече изказахте опасения, че ваксината, която купува ЕС у нас трудно ще бъде съхранявана, защото нямаме условия. Ще може ли да разчитат българите на родна ваксина и в какви срокове?

– Като научен екип ние ще свършим научната част на проекта или иначе казано ще изготвим прототип, който може да бъде тестван. След това на полето на експериментите влизат други играчи – производителите на ваксини и държавата, като във всички страни до момента те финансират до голяма степен разработките на своите учени. Ние в България имаме производител – „Бул био“, която прави ваксини от страшно много години, имаме оригинални български ваксини с много високо качество. Така, че няма причина за нихилизъм от наша страна по отношение на това дали България може да прави ваксини. България е една от първите държави в Европа, която е започнала да прави ваксини. Мнозина смятат, че по-малките държави нямат шанс за производства, но не е така – много малки, но технологични държави си разработват свои ваксини без да имат каквито и да е притеснения.

И все пак вие оптимист ли сте, че тази ваксина ще стане реалност и държавата стои ли зад гърба на екипа, който я разработва?

– Ние всички сме оптимисти. Хората, които се занимават с наука са оптимисти. Ние имаме вече няколко патентна в нашата лаборатория. Работим по най-разнообразни проекти, защото правим различни прототипи на лекарствени средства. В крайна сметка това, което правим в момента е не просто нещо с научна стойност, а вече има много сериозна приоритетна стойност що се отнася до решаване на проблеми за обществото. До момента ние нямаме помощ от държавата, тя не финансира нищо що се отнася до работата ни по този проект, той е изцяло финансиран от „Луи Пастьор“. Но, имаме втори проект за още един прототип, който едва сега след няколко месеца чакане, вече ще бъде финансиран. Но, разбира се той ще се движи малко по-бавно от първия прототип. Трябва да се знае, че това, че някоя група или производител е свършил с ваксината по-бързо, изобщо не я прави нито по-добра, нито по-успешна. Тези, които бързаха най-много се сблъскаха с всички неизвестни за вируса, които те нямаше как да знаят. Основно свързани с протичането на заболяването и какъв имунитет трябва да се стимулира. Така, че ние се надяваме да сме се справили с всички тези технически трудности.

Казахте технически трудности, а може ли да ни разкажете какви бяха научните трудности, които срещнахте по пътя на създаването на ваксината и какво интересно открихте за COVID-19 ?

– Винаги когато имаме непознат патоген има страшно много неизвестни, които учените трябва да успеят да сведат до минимум, за да създадат ефективна ваксина. Tова е от една страна, а от друга продукта трябва да бъде достатъчно безопасен, за да отговаря на всички европейски и световни изисквания.

сн. БГНЕС

При този вирус първото неизвестно беше компонента, съставил организацията на вируса. Това обаче беше разрешено още януари и февруари и се разбра целия му състав. От тук насетне нашата идея беше да намерим тези компоненти от вируса, които представляват интерес за имунната система. Имунната система не разпознава целия вирус, а само отделни негови компоненти, които се наричат епитопи. Все повече се доказва, че антителата срещу този вирус имат не позитивна, а напротив негативна роля и способстват вируса да прониква в други клетки, които дори нямат рецептор за него. Защото той влиза през конкретен рецептор. Именно това е особеното, защото при вирусите, антителата нямат почти никаква или абсолютна никакво функция що се отнася до полезното им действие. Затова е и много странно, че в обществото постоянно се говори за антитела, наличие или липса, а то само по себе си е абсурдно да се говори това нещо.

Това е и причината да се смята, че децата изкарват много леко вирусната инфекция, защото нямат никакви антитела що се отнася до среща с други коронавируси през живота им. Така, че нашата идея беше да намерим такива компоненти, които да се разпознават от клетките и с помощта на специални платформи и с биоформатични средства бяха намерени точно тези епитопи, които се свързват с клетките, които стартират участието в имунната система. Наричат се антигенпредставящи клетки – това са клетките, които са инициаторите на имунния процес, за да може се развие защитата на организма. Това беше първата голяма част. Втората беше да намерим липидни наночастици, в които да поставим тези компоненти, за да могат да бъдат доставени на тези клетки. За българския проект такава частица ще бъде разработена от Софийския университет, а за първия такава частица ни направиха от един лондонски университет. Така че в момента тече сглобяването на всички тези компоненти и след това на практика вече може да стартираме с експериментите.

Има една голяма маса хора, които са убедени, че ваксината срещу COVID е измислена отдавна и казват: Лъжат ни! Бихте ли обяснил, защо отнема толкова време създаването на ваксината?

– Зная, че има много групи скептично настроени хора, други вярват в наличието на конспиративни теории срещу човечеството, срещу определени народи и тн. Ваксината е единственият лекарствен препарат в медицината, който се прилага на здрави хора. Всичко друго е за лекуване на болни хора. Затова изискванията към ваксините са в пъти по-големи, много по-тежки и по-сериозни, от колкото която и да било друга терапия. Представете си, че имате химиотерапия върху онкоболни хора – ясно е, че тя е токсична и уврежда други тъкани и органи на пациента, но се прави с цел да се спаси човека. Докато при ваксината се приема, че голяма част от хората, на които се бие няма никога да се разболеят от заболяването срещу което е ваксината. Нали точно затова се ваксинират. Но, за целта ваксината трябва да бъде абсолютно безвредна и са недопустими каквито и да било странични реакции, които да увредят здравия човек. Именно затова тестовете за ваксините са много по-дълги, сериозни и обхващат много по-големи групи хора, отколкото тестовете за което и да е лекарство за лекуване.

Всички ваксини се правят се правят срещу неизвестен патоген, срещу който не е ясно как се развива имунния отговор. Хората не разбират, че не повече от 10% от научните експерименти са успешни, защото работим така да се каже на абсолютно тъмен и непознат фронт. На всеки един етап има неизвестни и неща, които са фундаментално и научно неизвестни. Затова учените трябва да преодоляват това в движение. И нещо повече – в момента те са под страшен натиск от правителства и компании да работят по-бързо, а научни разработки не се правят за време. Няма как да се получи ефикасност, защото за разлика от строителството на една сграда, в която можете да изпратите пет пъти повече работници и тя да стане готова бързо, в този случай не е точно така.

Когато антиковид ваксини станат широко достъпни – задължително ли трябва да всички да се ваксинираме и това ли ще е начина да се справим с този вирус?

Моята гледна точка е, че не трябва да бъде задължително за всички. Само за рисковите групи, които обаче в съвременните индустриални общества са много. Говорим не просто за възрастните хора, които са задължителна част що се отнася до имунологията. Но и страдащи от различни хронични заболявания като сърдечно-съдови болести, хора с дихателни проблеми и проблеми с дробовете, диабет. Огромен проблем е и затлъстяването, това възпаляване с което живеят постоянно хората със свръх тегло се оказва един фактор за много тежко протичане на инфекцията. Онкоболни и много, много други хора, които са сериозна група от обществото. Но, деца, млади хора без никакви заболявания според мен няма нужда да бъдат ваксинирани.

- реклама -