Тази седмица предложи изобилие от интересни политически събития. От една страна президентът инициира серия от консултации, които оставиха впечатление, че датата 28.03 за избори не е окончателна. От своя страна премиерът Борисов категорично настоя казаното от Радев да бъде спазено. В този задочен диалог бяха отправени обвинения в зависимости, беше им отговорено подобаващо.
Междувременно, някъде в ляво, се случи поредната драма. Лидерът на пловдивските социалисти беше изгонен от БСП, което се яви пореден епизод в червената драма около лидерството на Корнелия Нинова.
В опит да се ориентираме в политическите процеси се обърнахме към проф. Росен Стоянов – преподавател по политически комуникации в НБУ. Ето и експертният му коментар:
– Как бихте описали политическите събития от седмицата само с прилагателни?
Язвителна, непрофесионална, крайно емоционална, неинституционална, конюнктурна, и, простете – махленска. Тежки упреци, остри реплики, но не мога да се съглася, че са между институциите. Това е по-скоро напрежение и оценка между конкретните, замесени в това, личности.
– Да започнем по същество – в задочния диалог между Радев и Борисов – кой води в първия рунд?
Това всъщност е рунд пореден. Да си припомним, че темата за съмненията за евентуална подкрепа от страна на ДПС към Борисов и лайтмотива й Пеевски, е още отпреди 3 години. Подемането й явно не е случайно, конкретиката все още липсва, но няма нищо чудно, че отново е на дневен ред, още повече в контекста на изборната година, която предстои.
– Защо беше необходимо на президента да показва колебание по отношение на датата за изборите? И не беше ли редно преди консултации с медицинските лица да проведат консултации с политическите партии?
Отново старата игра на котка и мишка. Каквото и да беше направил господин президентът, бързо щеше да бъде обвинен, че не е структурирал „правилно“ приоритетите. В този смисъл съгласие и консенсус по повод пандемията дори е явно невъзможен, какво да говорим за съгласие и приемственост по дългосрочни национални политики.
– Репликите на президента за Ердоган, Пеевски, Борисов, според вас по-скоро изпускане на нерви ли беше или внимателно преценен изстрел? И ще има ли последици от тях?
Не ми се иска да повярвам, че е възможно висши офицери, че и заемащи най-високите държавни длъжности, да си изпускат нервите. Всяко политическо говорене, включително и „мимолетен“ отговор на журналистически въпрос, извън темата на конкретно събитие, трябва да е предварително добре обмислено и целенасочено политическо действие. Всяко политическо говорене има последствия. Дали са имиджови или тактически и стратегически обаче предстои да разберем.
– Борисов отговори – как ще оцените изявлението му от четвъртък?
От една страна непремерено емоционално. И не на място – имам предвид по време на пресконференцията на щаба, свързан с епидемиологичната обстановка. Но така е – когато нямаме практиката и длъжността говорител, в случая на Министерски съвет, че и на президента, Народното събрание и т.н., често ставаме свидетели на задочни и опосредствани от медиите „семейни“ скандали.
– Прокрадна се тезата, че президентът бави датата заради раздорите в БСП. Вие бихте ли подкрепили това становище?
Ако се съгласим с тази теза, означава че сме съгласни с твърдението, че президентът е изцяло зависим от процесите, протичащи в левицата, че дори и от точно определено нейно крило. Лично аз гледам скептично на едно такова твърдение.
– Какво според вас се случва в БСП и какво ще коства на столетницата?
Тежки репутационни щети. Но отлюспвания сме виждали и преди. Най-вече в дясното политическо пространство у нас. Предстои да разберем дали ще има нещо повече от отстраняване на несъгласни с „повелята на партията“. Защото оттам може да се появят и нови евентуални общности, издигащи кандидатпрезидентска кандидатура за изборите в края на 2021 г.
– Каква е Вашата прогноза – какъв ще изходът от изборите (когато и да са те) и как ще се развие политическата рулетка в условия на пандемия?
Запазване на статуквото. Със сигурност коалиционни „сдружавания“, най-вече по интереси, а не около принципи и идеологическа база. Влизане в спирала от политически, институционални и конституционни кризи, както и в поредица от избори в кратки срокове.
