света

Събитията, които промениха света през 2018 година

От шпионска драма, която отрови връзките между Русия и Запада до големите американски обрати при президента Доналд Тръмп, ето някои от основните събития, които белязаха 2018 година.

– Руската шпионско-отровна сага –

На 4 март руският бивш двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря бяха открити в безсъзнание, отровени от високотоксичния нервен агент Новичок на пейка в Солсбъри, Англия.

Скрипал

Лондон посочва с пръст Москва и през септември издава заповеди за арест на двама руски агенти. Москва отхвърля всички обвинения. В размяна на гняв между двете столици десетки западни и руски дипломати са експулсирани в тет-а-тет репресии и са наложени нови санкции срещу Русия.

Скрипал оцеляват, но през юни британска жена умира, след като влиза в контакт с Новичок в село до Солсбъри.

– Сирийски режим – победи –

На 14 април сирийската армия заявява, че всички сили против режима са прогонени от района на Източна Гута, съседен на Дамаск, след двумесечна офанзива, която оставя повече от 1 700 мъртви. Това е голяма победа в усилията на правителството да затвърди контрола след въстанието през 2011 г., което доведе цялата страна до опустошителен конфликт.

В същия ден Съединените щати, Великобритания и Франция осъществяват удари срещу режима на президента Башар ал Асад в отговор на подозрение за химическо нападение над Дума в източната част на Гута, в което загиват десетки цивилни граждани. Режимът отрича твърденията.

Подкрепени от военната мощ на Русия, силите на Асад продължават с поредица от победи срещу бунтовници и джихадисти, възвръщайки контрол над 2/3 от разрушената и разделена страна.

На 19 декември американският президент Тръмп нареди изтеглянето на около 2 хиялди американски войници, разположени в североизточна Сирия, където се борят с ислямските джихадисти заедно с доминирани от кюрди сили.

– Тръмп напусна иранската ядрена сделка –

На 8 май президентът Доналд Тръмп оттегли Съединените щати от трудно постигнатото споразумение през 2015 г., което ограничава иранската програма за ядрени оръжия в замяна на облекчаване на санкциите срещу ислямската република.

Едно от оплакванията му е, че „едностранната сделка“ не стига достатъчно далеч, за да предотврати създаването на ядрена бомба от Иран.

Останалите страни по споразумението – Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай настояват Иран да спазва ангажиментите си и да запази сделката непроменена.

През август Вашингтон възобновява първата вълна от санкции срещу Иран; през ноември е втората.

– САЩ премести посолството в Йерусалим –

Йерусалим резолюция евреи Израел Бенямин Нетаняху

На 14 май Съединените щати отвариха новото си посолство в Йерусалим, разгневявайки палестинците, които също претендират за светия град като своя столица и пренебрегвайки години на международна политика.

Сблъсъци избухнаха на границата с Израел и палестинската територия на Газа: след най-кървавия ден в конфликта около 60 палестинци паднаха мъртви, убити от израелски оръжия.

– Популистите на власт в Италия –

На 1 юни популисткото коалиционно правителство пое властта в Италия, сформирано от антиелитарната партия Движение 5 звезди и крайнодясната, антимигрантска, евроскептична Лига.

Вътрешният министър Матео Салвини, лидер на Лига, въвежда твърда имиграционна политика, която до голяма степен затваря границите на Италия за мигрантите.

– Тръмп и Ким се срещнаха –

На 12 юни Доналд Тръмп и лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун се срещнаха в Сингапур, първата по рода си среща между ръководителите на двете страни.

Те подписаха споразумение, което потвърждава ангажимента на Пхенян за „пълна денуклеаризация на Корейския полуостров“. Досега обаче Северна Корея е предприела само няколко малки стъпки, за да се откаже от ядрените си оръжия и двете страни спорят за значението на неясно формулираното споразумение.

– Край на ерата Меркел –

На 29 октомври Ангела Меркел обяви решението си да напусне лидерския пост на Християндемократическия съюз и да не се кандидатира повече за канцлер на Германия.

Меркел заяви, че ще остане начело на Федералната република най-много до 2021 година. Тя е председател на ХДС от 2000 година и канцлер от 2005 година. За нейна наследничка в партията бе избрана Анегрет Крамп-Каренбауер.

– Тайландските пещерни момчета –

На 10 юли, последният от 12-те млади футболисти и техният треньор бяха извадени на безопасно и сигурно от наводнена пещера в Северен Тайланд. В нея те прекараха цели 17 дни.

Съдбата на младшия футболен отбор е проследена от целия свят, като американски и британски експерти по гмуркане се включиха в спасителните действия, а бивш водолаз от тайландския флот загуби живота си.

– Жега и огън –

През юли и август Европа се задуши в топлинна вълна, която се доближи до рекордните 48 градуса по Целзий (118,4 по Фаренхайт). Смъртоносни горски пожари бушуваха в Гърция, Португалия и Испания.

През ноември Калифорния бе опустошена от най-смъртоносния си пожар досега: 85 души загиват, преди да бъде потушен две седмици по-късно.

Световната метеорологична организация на ООН обяви през ноември, че 2018 г. е четвъртата най-гореща година.

– Саудитски журналист бе убит брутално –

На 2 октомври дисидентският саудитски журналист Джамал Кашоги, сътрудник на „Вашингтон пост“, влиза в консулството на страната си в Истанбул и никога повече не излиза.

След повече от две седмици отричане и противоречиви изявления, Рияд признава, че той е бил убит в консулството, след „спречкване“. Намесени са различни служители и арестувани други, като накрая идват признанията, че тялото на журналиста е било разчленено.

На 13 декември американският Сенат прие резолюция, с която поставя под отговорност принц Мохамед бин Салман, въпреки яростните отричания от Рияд.

– Бунтът на „жълтите жилетки“ –

На 17 ноември протести избухнаха в цяла Франция в противовес на увеличаването на данъците върху горивата и разходите за живот. Те прераснаха в по-широко движение срещу политиката на правителството на президента Еманюел Макрон.

Протестите на „жълтите жилетки“, кръстени на флуоресцентните спасителни жилетки, носени от демонстрантите, се оказаха арена на бунтове и грабежи в Париж. По-късно те намериха последователи и в други европейски столици, където също имаше големи протести.

След като правителството оттегля планирания данък върху горивата, на 10 декември Макрон очерта още мерки за успокояване на гнева, включително увеличаване на минималната работна заплата.

– Падението на Карлос Гон –

На 19 ноември магнатът Карлос Гон, ръководител на гигантския автомобилен алианс „Нисан-Рено-Мицубиши“ бе арестуван в Япония по обвинения в недостатъчно отчитане на заплатата му от години, което той отрича.

Гон е уволнен като директор на „Нисан“ и „Мицубиши“ и официално обвинен на 10 декември, когато задържането му е удължено.

– Сделката по Брекзит –

На 25 ноември, след 17 месеца на трудни преговори, Европейският съюз и Великобритания се договариха за споразумение по излизането на Великобритания от блока през март 2019 година.

Но британският премиер Тереза Мей на 10 декември отложи парламентарното гласуване по сделката, определена за следващия ден, като призна, че тя ще бъде отхвърлена.

Самата Мей оцеля след вътрешнопартийния вот на недоверие на 12 декември.

- реклама -