С първата столевка можело да се отиде с влак до Париж

България е само на половин година

от приемането на еврото. Това обаче буди различни настроения сред хората. Някои жалят за лева, който от 1997 г. е с фиксиран курс първо спрямо германската марка, а след това към еврото. Пенсионерите се тревожат да не обеднеят,

патриотите негодуват,

че ще изгубим идентичността си, отказвайки се от един от символите на нацията – националната ни валута.

В този сложен контекст една любопитна изложба под името „Разкази за книжните пари“ гостува в Дановото училище в Перущица.

Неин автор е

Д-р Светослава Филипова, известен нумизмат. Под шапката на историческия музей „Акад. Йордан Иванов“ в Кюстендил тя подрежда в експозицията само част от фонда на музея. Ала тя е достатъчна, за да ни отведе в света на парите.

Малцина са тези, които знаят, че в далечната 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети. Те са от 2, 5 и 10 стотинки, а на следващата година в Русия са направени и монети от 1 и 2 лева.

Само няколко години преди това,

с Освобождението ни започва възстановяването на българската държавност, която е била прекъсната за почти пет века. Изграждат се първите институции, също стопанството и управлението на модерна България. Ала младата държава е наследила хаос в паричното обращение – при разплащанията се използвали всевъзможни

монети от европейски и други държави.

И докато първите  държавни бюджети са съставени във френски франкове, на 4 юни 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема Закон за правото на резание монети в Княжеството, с който се създава българската парична единица лев, разделен на сто стотинки.

Първата важна стъпка 

в посока създаване на собствена валута вече е направена. На 25 януари 1879 г. руският комисар княз Дондуков-Корсаков вече е подписал проекта за Устав, с който се учредява Българската народна банка. Чисто емисионните

функции на банката се засилват

със Закона от 1885 г. Така на банката се дава правото и „изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всичките правителствени учреждения”.

„Откакто са се появили монетите и банкнотите със своите номинали, дизайн и стилистика, отразяват различните периоди в развитието на обществото.

Става дума за промените

в политическото му устройство, развитието на икономиката, културата, религията. Банкнотите се оказват много точен ориентир за финансово-икономическото състояние на всяко общество. Ние, българите, не правим

изключение от това правило“,

обясни пред „Марица“ д-р Светослава Филипова. Въпреки това е налице известна двуполюсност – банкнотите са едновременно част от символиката на държавността, но и произведения на изкуството.

В самото начало българските банкноти са обменими в злато 

За покритие на издадените банкноти банката е длъжна да пази златни монети в размер на 1/3 от стойността им. Решението е първите родни книжни пари да са с четири номинала ​- 20, 50, 100 и 500 лв.

От септември 1885 г.

в разпространение се пускат първите български банкноти – с номинал от 20 и 50 лв., отпечатани в Санкт Петербург. Един съвременник на тези събития пише: „Наполеонът беше златна тежка монета. За улеснение на населението Народната банка издаде банкноти от двадесет лева. Те бяха жълти и на тях пишеше:

„Б. Н. Банка плаща предявителю

20 лева злато”. Тези банкноти имаха равностойност на днешния златен наполеон. Понеже мнозина търговци не искаха да носят в джеба си тежкото злато, даваха по десет стотинки разлика на сарафите, за да заменят наполеоните с жълти банкноти, които се носеха по-удобно в портфейла”. Две години по-късно,

през 1887 г., е отпечатана и 100-левова банкнота. 

Толкова е била приблизително и месечната заплата на дребен министерски чиновник. С нея можело да се отиде до Париж с влак. Въпреки решението на Народното събрание банкнота от 500 лв. не е пусната в обращение.

През 1891 г. на БНБ се дава правото

да емитира и банкноти, обменими в сребро, което, на практика, се осъществява след 1899 г. През своята 138 години история централната ни банка печата банкнотите си в Русия, Германия, Англия, САЩ, в бившите държавна печатница и държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов” в София, а от 1998 г. вече всички български банкноти се печатат в новата печатница на БНБ. „Между 1908 и 1946 г. в България се борави с около 50 вида банкноти. По това време са печатани и банкноти от 250 лв. По-късно броят на банкнотите е редуциран до 25 вида, като

сред тях има банкноти от 3 и от 25 лв.“,

разказва Светослава Филипова пред „Марица“. Дамата уточни, че освен показаните в изложбата, във фонда на РИМ – Кюстендил се съхраняват и банкноти, отпечатани след 1945 г. „Те са както на държавите, намерили място в изложбата, така и на други европейски и неевропейски страни, което би било една добра основа за разширяването на хронологичния и тематичния обхват на една бъдеща постоянна или временна експозиция“, допълва Филипова.

За читателите на в. „Марица“ подбрахме най-интересните факти от  изложбата „Разкази за книжните пари“, подредена в сградата на Дановото училище в Перущица.

Снимки от Наташа Манева

Графичният дизайн на постерите е дело на Николай Везирски – уредник в РИМ – Кюстендил.

Китайците наказвали фалшификаторите с обезглавяване

Китайците са древен народ, който учудва света с много и различни изобретения. Едно от тях е, че създават първите книжни пари, които след време попадат в Европа. „Внася“ ги самият Марко Поло, венецианският търговец и пътешественик.

„Да, появата на банкнотите или книжните пари

се свързва с Китай. През XIII в. те стават известни в Европа по разказите на пътешествениците Марко Поло и Вилхелм де Рубрук. Когато мореплавателят Марко Поло се завръща от Поднебесната империя, той пише в отчета си, че китайците използват

книжни пари, наричани от тях поетично

летящи пари. Разказът му за книжните пари от времето на династията Юен е поместен в отделна глава на книгата „Пътешествията на Марко Поло” и това е едно от многото негови твърдения за живота в далечния Китай, което буди недоумение у съвременниците му“ разказва пред „Марица“ нумизматът Светослава Филипова.

Само че в стара Европа тогава дори не подозирали, че  „летящите пари” се ползвали в Китай далеч преди посещението на Марко Поло – още през VII в. На китайците им било нужно по-гъвкаво платежно средство вместо тежките и неудобни медни монети.

Въвеждането на банкнотите става

постепенно по времето на по-късната династия Тан (618 ​- 907 г.) до династия Сун (960 ​- 1279 г.), която употребява записите на хартия в търговията със сол. През XII в. династия Сун издава първите държавни хартиени пари, произведени от правителството ​-jiaozi (цзяо цзи). Въпреки тайната на хартиеното производство

и специалния син туш, още тогава

се появяват и първите фалшификати. Ето защо на китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на измама. След падането на династия Сун от власт при нашествието на монголите през 1279 г. печатането на книжни пари временно е преустановено. Те се появили  отново при династията Юан, която пуска собствени банкноти – чао. Именно тях вижда и пътешественикът Марко Поло.

В Европа започват с писмени менителници

В Европа през XIII в. при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства. Затова търговците постепенно започват да използват менителници – най-напред в средновековна Италия и графство Фландрия.

В началото те са поименни,

но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти. Наименованието идва от банковите документи (nota di banco) и датира от XIV век; в началото то удостоверява правото на

собственика им да получи срещу

тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През XIV век менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове държави извън Европа.

На Стария континент за първи път книжни пари са използвани през 1489 г. в Испания като извънредни военновременни пари. От тях не е известен нито един екземпляр, четем на паната на изложбата в Перущица.

Близо 100 г. по-късно през 1574 г.

жителите на тогавашните нидерландски градове Лайден и Миделбург изразходват всичкото си сребро по време на обсадата на испанците. Тогава за вътрешно разплащане започнали да използват хартиените подвързии на католическите регистри. От тях били изработвани монети, т.е. първите европейски книжни пари са всъщност картонени монети. Те били с метален кант, което ги прави стабилни и здрави. Производството им е от хартия, но това все още не са познатите ни „книжни пари”.

Екатерина Велика налага книжните пари в Русия

Първата идeя зa издaвaнe нa бaнкнoти в Pycия възниквa още ​през 40-тe гoдини нa XVIII вeк, при yпpaвлението на Eлисaвeтa Пeтpoвнa (1741 – 1762 г.). Сенатът обаче отхвърля предложението с мотива, че „книжните пари са нещо необичайно за държавата” и тяхното въвеждане е „опасно”.

Нещата се променят при великата Екатерина. Тя е най-дълго управлявалата жена в руската империя (34 години), но освен че значително разширява границите на държавата,  присъединявайки Крим, Украйна, Литва, Полша, но и по нейно време населението почти се удвоява. Освен всички тези заслуги,

Екатерина Велика има отношение

и към банкнотите. И така ​- на 29 декември 1768 г. тя подписва манифест за създаване на „държавни банки за размяна на банкноти”. Официалната цел за замяна на медните монети с книжни пари е необходимостта от намаляване на разходите за издаване на пари. Ала всъщност по този начин императрицата събира средства за организирането на Руско-турската война от 1768​ – 1774 г. По онова време се създават две банки ​

– в Петербург и в Москва.

Първоначално имат право да обменят само тези банкноти, които те са издали ​- т.е. в клона на московската банка е невъзможно да се получат монети за банкноти, издадени в Санкт Петербург. Първите банкноти са отпечатани през  1769 г. в четири номинала – 25, 50, 75 и 100 рубли, и са разменяни за медни монети. За една банкнота от 100 рубли се дават 100 км медни монети от 5 копейки.

Фалшифицирането започва моментално, и то по най-елементарния начин ​- с помощта на мастило и писалка банкнотите от 25 са превърнати в банкноти от 75 рубли. Дори войските на Наполеон навлизат в Русия с копия на руските банкноти, а не със собствените си книжни пари. Всичко това води и до изтеглянето им от обращение и през 1818 г. са пуснати нови серии банкноти с по-добра защита. След време, насред хаоса на Първата световна война, опитите да се унифицира паричното обращение, да се внесе ред в различните емисии банкноти и да се възстанови банковата система претърпяват крах след крах. В периода от 1917 до 1923 г. на територията на Русия циркулират между 10 и 20 хиляди различни парични знака.

Заради хиперинфлация германците си палят печките с банкноти

За много българи дойче марката беше символ на стабилност. Историята обаче помни и кошмарни периоди за немската валута. Това се случва след Първата световна война, която Германия губи катастрофално като част от Централните сили. Освен че е победена, дава и 1 800 000 жертви. Около 900 000 души са цивилните жертви, още около 1 500 000 са инвалидите.  Войната води и до икономическа разруха.

По силата на допълнителни рестриктивни клаузи германската продукция не може да бъде продавана на справедливи пазарни цени и правителството на Ваймарската република е принудено да печата банкноти без златно покритие. В резултат на това през 1922 г. парите започват стремително да се обезценяват и много скоро губят стойността си милиони, милиарди и трилиони пъти. Ако в края на войната един долар се разменя за 4 марки, през юни 1922 г. обменният курс е 393 марки за долар, на 1 януари 1923 г. е 17 892, през ноември същата година хиперинфлацията достига своя връх и за да се купи един долар, са необходими 4,2 трилиона (4 200 000 000 000) марки.

Милиони германци от средната класа са разорени заради инфлацията във Ваймарската република през 20-те години на XX в. – те се чувстват ощетени и излъгани от дясната политика, което подготвя една плодородна почва за последвалото управлението на Адолф Хитлер.

Една известна снимка от този период показва немска домакиня, която подпалва огън под котела си с внушителна купчина безполезни банкноти. С цел да спре хиперинфлацията, натрупана през 1922-1923 г. в Германия, на 16 ноември 1923 г. правителството въвежда рентмарката като преходна валута. Курсът на рентната марка към хартиената е 1:1 000 000 000 000. Така новата валута ликвидира 12 нули от банкнотите. Обменният курс на рентната марка спрямо американския долар е 4,2 рентмарки към един долар.

Турските каймета: възход и падение за 20 години

Първите османски банкноти (каймета) са издадени при управлението на Абдул Меджид I (1839 ​- 1861 г.) през 1840 г. Те са написани на ръка и са с номинал от 50, 100, 250 и повече гроша с годишна лихва от 12,5%, с падеж от осем години. Тези каймета са били и платежно средство – също като златните и сребърни монети. Между 1840 и 1844 г. търговците в Цариград охотно ги приемат и те циркулират и се обменят срещу монети. До 1852 г. тиражите им са лимитирани, съответно те се представят добре на пазарите. От тази година са пуснати в обращение за първи път каймета, които не носят лихва. Те са с по-малки номинали ​- 10 и 20 гроша. Целта е, освен да се стимулират ежедневните покупко-продажби, да се осигурят и нови приходи за бюджета. През 1853 г. общата маса на книжните пари е 175 милиона гроша.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) са пуснати в обращение големи тиражи от каймета. Тогава с една златна лира започват да се купуват около 200 – 220 гроша в кайме (или неговата реална стойност спада наполовина от номинала му). Книжните пари непрекъснато се обезценяват и скоро на пазарите в Цариград търговците отказват да ги приемат. По този повод на 19 юли 1858 г. българският „Цариградски вестник” пише: „Празниците на Курбан Байрям совсем услабиха движението на пияцата (т.е. пазара) за все що ся касае за стоките, които от вон дохождат. От друга страна качиванието на парите много повредиха продажбата, и торговците, както ся види, решени са да не вземат кайме, и не искат да продават освен с металическа монета само”. Инфлационната тенденция продължава – през 1861 г. тиражът на каймето вече достига до 1,250 милиона гроша и цената му спада до 400 каймета за една златна лира.

„Света София” попада върху най-рядката гръцка драхма

На Балканите възникването на банковите институции и появата на първите банкноти е по времето, когато създали националните държави, т.е. през XIX век. Първите гръцки книжни пари се емитират от временното правителство веднага след създаването на независима Гърция през 1822 г. Това са т.нар. пиастри, заменени седем години по-късно от феникса като парична единица. С пристигането на крал Ото и регентите на новата държава през 1833 г. фениксът, от своя страна, е сменен от драхмата, наречена така в чест на парите на Древна Елада.

Създадената през 1841 г. Национална банка на Гърция получава изключителната привилегия да издава банкнотите на държавата. Първите са печатани в британски печатници – Perkins&Bacon и Bradbury&Wilkins, а от началото на XX в. отпечатването се извършва в САЩ от American Banknote Company в Ню Йорк. От този период е и една от най-редките и необичайни гръцки банкноти, отражение на „Мегали идея”. Върху нея се вижда византийският храм „Св. София” в Константинопол, но без минаретата му.