С до 50 км/ч влизаме в Гърция

С до 50 км/ч влизаме в Гърция

От 1 януари 2025 г., когато се присъединим окончателно към сухопътния Шенген, няма да спираме на границата с Гърция и ще преминаваме оттатък със скорост 30 или 50 км в час. Какво точно ще бъде ограничението на скоростта, ще се обсъжда на междуведомствени комисии.

На Кулата вероятно ще е 30 км в час заради инфраструктурата, на другите може и да е 50 км в час.

Намаляването на газта е регламентирано в едно подусловие на споразумението на Европейския съюз. Според него „от съображения за пътна безопасност се допускат регулации за каране на по-ниска от позволената в участъка скорост“.

Иначе държавите от зоната без контрол трябва

„да премахнат всички пречки за плавния поток на трафика на пътно-пропускателните пунктове на вътрешните си граници и по-специално всички ограничения на скоростта“.

Все още обаче всичко е на ниво обсъждане. Камерите по границите ще останат, а и будките няма да бъдат премахнати.

Контрол ще има, просто ще е по-различен, коментираха запознати с темата. Сигурното е, че ще махнат легналите полицаи, след като в петък (22 ноември) Австрия вече обяви, че повече няма да спира пълноправното членство на България и Румъния в европейското пространство за свободно движение на хора.

Предвижда се проверките със северната ни съседка да продължат до края на юни.

Бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев обяви в Нова нюз, че е вероятно да има засилени проверки в 30-километровата зона по магистрала „Струма“ преди границата. Пътни полицаи ще могат да спират колите и да искат документи. Преминаването към Румъния може да се регулира с

проверки на случаен принцип.

В повече от 10 европейски държави има такава регулация, допълни Гунев. Според негови колеги най-вероятно стоп палката няма да спре автомобил, който е от държава от шенгенското пространство. По-сериозно ще се оглеждат „външните“.

Всички детайли по организацията на движението по границите

тепърва ще се уточняват в МВР. Предстои да анализират конкретно пункт по пункт къде и как да може да се минава. Ясно е, че позволената скорост на Маказа ще е различна от тази на Кулата или на Дунав мост. Зависи от пътните условия. Ще се вземе под внимание и мнението на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и на пътната полиция. За да се стигне до общо решение, ще се консултират с

гръцките и румънските си колеги, както и с Агенция „Пътна инфраструктура“ и експерти.

Чак след това ще се постави сигнализация за допустимата скорост.

При обсъждането ще се проучи и опитът на другите страни от Шенгенската зона, защото там също някои страни върнаха граничните проверки.

Германия и Австрия въведоха временен контрол заради мигрантския натиск и заплахата от тероризъм. Германците следят изкъсо колите и по самите аутобани. Френската полиция също патрулира по магистралите, което причинява задръствания, но се прави от съображения за сигурност.

Всичко това ще се вземе предвид,

когато се регламентират правилата и у нас. Още в края на декември всичко трябва да е готово, за да може да не губим повече пари от това, че не сме в Шенген.

834 040 931 евро повече щяха да влязат в България

през тази година, ако бяхме в престижната зона. Това пише в проект за становище на Икономическия и социален комитет на Европейския съюз (ИКЕС), което предстои да бъде прието и публикувано. „24 часа – 168 истории“ се сдоби с документа. Вносът на стоки, които минават през унгарско-румънската граница от и за България е 55%, а износът – 63%.

Точно там е ключовият портал към основния пазар на ЕС и поема трафика от веригите за доставки.

Въпросът не е само за нашата страна, а има отношение и към войната в Украйна. В становището на ИКЕС „Източна Европа, включително България и Румъния, играе решаваща роля по отношение на сигурността и веригите на доставки

, включително с оглед на помощта за Украйна“.

Транспортните фирми имат допълнителни разходи между 5 и 20% заради закъсненията на границата. Те включват гориво, заплати, поддръжка на тировете. Всичко това се прехвърля върху крайните потребители и цените на стоките.

По нашите гранични контролно-пропускателни пунктове

чакането средно е по 20 минути за лека кола и по 90 до 150 мин. за камионите, са изчислили експертите.

„Закъсненията и опашките от леки автомобили и камиони,

пресичащи сухопътните граници между България и Румъния, Румъния и Унгария, варират в зависимост от сезона, но са средно в рамките на най-малко 20 минути и над 200 минути, като понякога продължават дори повече от 5 дни – пишат в становището си от ИКЕС. – Дължината на опашките от товарни камиони понякога може

да бъде над 30 km на определени сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.

Дългите опашки по границите могат да доведат до развалянето на нетрайни стоки (с отрицателно въздействие за секторите на селското стопанство и храните), което води до финансови загуби както за износителите, така и за вносителите.

Освен разходите, свързани със закъснението на камионите на границите, се докладват и разходите и

загубите, свързани с изпълнението на инфраструктурни проекти,

тъй като необходимото оборудване не може да бъде транспортирано своевременно.

Отрицателно е въздействието и върху растежа на електронната търговия, тъй като въпреки че търговията може да се извършва онлайн,

доставките се осъществяват по традиционния начин.”

Граничният контрол оказва отрицателно въздействие и върху околната среда заради емисиите на въглероден диоксид при чакане на границата с включени двигатели. За всички пунктове между Унгария, Румъния, България и Гърция те се равняват

на потреблението на ток на 28 000 домакинства в Европейския съюз.

В Икономическия и социален съвет към ЕС смятат, че разходите за поддържане

на ГКПП-тата може да се пренасочат за укрепване на външната граница на общността.

Така всички ще спечелят. Според министъра на икономиката и индустрията Петко Николов догодина ще има преки и косвени ползи от 1,3 млрд. евро за

България, ако на 12 декември Брюксел даде зелена светлина.

“Отпадането на сухопътните граници в рамките на Шенгенското пространство е завършване на интеграцията на вътрешния пазар на ЕС, нещо, което оставаше извън вниманието. Това е важно не само за нас, а за цялата икономика на Евросъюза”, коментира Бисерка Бенишева, член на Управителния съвет на Атлантическия клуб и

бивш член на преговорния екип по присъединяване на България към ЕС.

В Хърватия, която последна влезе в зоната за свободно движение в Европа, през последните две лета и Великденските празници няма задръствания по границите, както е било характерно преди това. Там се хвалят с бум на уикенд туризма от съседните Унгария и Словения.

През първата половина на 2024 г. в Хърватия са пристигнали 16,9 милиона туристи

и са платили 89,5 милиона нощувки. Приходите само за месеците от юни до септември са 5,4 милиарда евро. Защо подобно развитие да няма и у нас?

Вероятно ще идват повече гърци и румънци.

Всъщност голям интерес от приемането на България има и самата Гърция, защото ще се увеличи туристическият поток към тяхната страна, когато километричните опашки ще останат само ужасен спомен.