„Най-голямата руска частна петролна компания „Лукойл“ хвърля огромна икономическа и политическа сянка над България — но привилегированата позиция на енергийния гигант в балканската страна е във все по-голяма опасност“.
Това пише в своя статия
от днес европейското издание POLITIKO, което нанализира процесът по прочистване на господстващото положение на „Лукойл“ у нас, който бе стартиран по инициатива на ГЕРБ и ДПС и подкрепен от ПП/ДБ преди месец.
В свой материал от днес изданието обяснява, че „Лукойл“ е изправена пред сериозна промяна, която може да намали драстично
същественото й влияние в България.
„Това се дължи на дерогация от петролните санкции на ЕС, които изтичат в края на следващата година. С това може да се сложи край на уникалната и много печеливша позиция на компанията досега – да може да снабдява разрастващата се рафинерия на „Нефтохим“ в черноморското пристанище град Бургас
със собствен евтин суров петрол.
Бъдещето на рафинерията „ще бъде история на упадък“, каза Виктор Катона, водещ анализатор на фирмата за пазарно разузнаване Kpler пред изданието.
„Ако операциите на рафинерията са застрашени, правителството е готово да я поеме, „ако необходимо“, казва българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред POLITICO през юни. „Това е проблем, който може да бъде решен.”
Балкански хегемон
Компанията внася 3 милиона барела руски петрол на месец, според Kpler, което прави България четвъртият най-голям купувач в света на московски суров петрол след Индия, Китай и Турция.
Нефтохим – с неговите внушителни комини,
видими от 10 километра – осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от БВП на страната. Рафинерията е „много важна, защото е най-големият работодател и дава най-добрите заплати в региона“, казва кметът на Бургас Димитър Николов.
Заедно с терминала за внос на
петрол „Росенец“, на съоръженията работят 5000 души.
„За мен като кмет е важно рафинерията да работи, защото е част от икономическата сигурност на града“, каза той и добави, че затварянето й ще бъде „немислимо“. Този икономически и енергиен отпечатък на компанията обаче означава и политическо влияние, подчертава изданието.
„В България има коалиция „Лукойл“,
която се сформира веднага след началото на всеки парламент”, казва Делян Добрев, председател на енергийната комисия в Българския парламент, полагащ усилия да ограничи влиянието на „Лукойл“. Добрев е внесъл 18 законодателни предложения през последната година, с които се цели ограничане на влиянието на компанията,
но повечето се провалиха.
„Лукойл„ успя да превърне икономическия си отпечатък в извънредно голямо политическо предимство чрез финансиране на медии и партии“, казва Мартин Владимиров, експерт в Център за изследване на демокрацията. „Влиянието на компанията върху българския политически
и икономическият елит е огромно.“
Това люшкане е „толкова значимо“ отчасти защото „българската държава не е способна да овладее евентуална криза при възможно внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия“, казва Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, който сега работи като анализатор.
„В исторически план „Лукойл“ е разчитал
за подкрепа на местни проруски медии, както и от политици, върху които влияе чрез местни посредници като купувачи на горива на едро“, казва Василев.
В отговор на обвиненията,
базираната в Москва компания напомни пред POLITICO за свое скорошно изявление, в което „отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност“.
Усилия за лобиране
Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините, заради които страната лобира усилено за дерогация от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол — усилие подкрепено от целия политически спектър, включително от реформаторския премиер Кирил Петков.
Миналата година София получи
единствената дерогация в ЕС за внос на суров петрол по море, макар и няколко от другите страни членки на ЕС да беше разрешено да продължат да купуват петрол от тръбопроводи за ограничен период от време.
Ключовият играч в преговорите с ЕС тогава бе финансовият министър Асен Василев, който се закани да наложи вето на пакета петролни санкции,
освен ако София не получи исканата дерогация.
Финансовото министерство отрече Василев да е лобирал от името на „Лукойл“. Министерството посочи, че основният аргумент, използван от Василев в полза на дерогацията за България е факта, че рафинерията на „Лукойл“ продава гориво на Украйна.
По-рано Петков каза пред Die Welt,
дъщерно издание на POLITICO, че горивото, произведено в „Нефтохим“ се изпраща в Киев. Той допълни, че тези доставки покриват повече от една трета от нуждите за гориво на Украйна към началото на войната миналата година.
„Лукойл“ каза пред POLITICO, че е „международна частна компания без участие на държавата“ и отрече да има „действащи договори за
доставка на петролни продукти за Украйна“.
Другият аргумент беше, че зависимостта на България от руския суров петрол прави страната икономически уязвима от ембаргото и че сделката ще намали цените на горивата.
Министерството на финансите съобщи, че цените на дизела на дребно са паднали с повече от 20 процента през шестте месеца
след началото на българската дерогация,
но Владимиров отбелязва, че подобни спадове са се случили и в други страни от ЕС без там да действа подобна дерогация. Комисията не отговори на искането на POLITICO да коментира тази тема.
„Няма абсолютно нито един аргумент тази дерогация да я има за България, тъй като не е довела до спад на цените на горивата за потребителите“, каза и Добрев.
„Рафинерията може да работи и без
московския суров петрол“, смятат анализаторите от тинк танка Център за изследване на демокрацията. В допълнение към противоречията, „Лукойл“ и нейните дъщерни дружества доставят гориво за отбраната на Русия – за военното министерство,
Черноморския флот и оръжейната индустрия
на страната. Това показва доклад на разследващото издание „Проект“, който бе огласен този месец. Топ мениджър на компанията пък бе изправен пред санкции от Обединеното кралство и САЩ.
Скъсване на връзките
Но влиянието на Москва в България е под заплаха. Въпреки че е исторически съюзник на Русия, София силно подкрепя Украйна във войната –
изпраща оръжие и боеприпаси.
Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плаща за внос на газ в рубли, ставайки първата страна от ЕС, към която
бяха прекратени доставките си на руски газ.
Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на споразумение, което даваше на „Лукойл“ пълен контрол над пристанищния терминал за внос на суров петрол „Росенец“ в Бургас.
През януари правителството каза,
че фирмата ще трябва да започне да плаща данъците си в България и за първи път парите да отиват във фонд за енергийна сигурност. Но фирмата не е платила нищо, откакто е наложена тази мярка, твърди Добрев.
Лукойл казва пред POLITICO:
„Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила сила и не сме информирани от властите относно размера на това задължение.”
Фирмата добави, че „винаги е изпълнявала
изцяло своите отговорности“ по отношение на пристанище „Росенец“ и не вижда основания за прекратяването на договора за него.
Проблемите на „Лукойл“ вероятно ще
нараснат след изтичането на дерогацията.
Добрев изчислява, че изключението е довело
до скок на печалбите на Лукойл в България
до 2 милиарда евро през последните 12 месеца, като тези приходи са
„използвани за финансиране на режима
на (руския президент Владимир) Путин“. Но освен ако София не успее да получи друга дерогация, влиянието на „Лукойл“ в България вероятно ще се стопи.
„Те са тук, защото са се възползвали от големи вратички в управлението
и генерираха много пари“, казва Владимиров.
„Не мисля, че Лукойл има стимул да останат… защото вече няма да могат да генерират тези огромни печалби.“
Зареждане ...