Румен Гълъбинов пред FN: Трябва да има повече прозрачност, за да знаем за какво плащаме осигуровки

Гълъбинов Forbes доход финансови инфлацията ДДС гадателки измама жена хасково
Работодателите и работниците да плащат поравно осигурителните вноски, предложиха вчера работодателски организации. В момента работодателят поема 60% от осигурителната тежест, а работникът – 40%. Искането за 50:50 е придружено и с обещание, че заплатите ще се увеличат, за да се компенсира разликата. Възможно ли е това – Flashnews потърси за коментар икономиста Румен Гълъбинов.
Румен Гълъбинов
Снимак: БГНЕС
– Г-н Гълъбинов, чухме новите предложения на работодателите осигурителните вноски да се разпределят 50:50 между работник и работодател. Това добро предложение ли е и ще бъдат ли защитени интересите на работещите?

– Преди да се стигне до такова солидарно разделение трябва да се разгледа цялата система на заплащане, включително и това каква да е формата на минималната работна заплата – дали да остане, както е сега, минимална месечна или да бъде минимална почасова ставка, след което да се обобщава общо часове в края на месеца с коефициент на преобразуване – както е в големите икономики – Германия, Франция и Великобритания, където се изчисляват на часове минимално отработен труд. След това се обобщава в рамките на седмица и на месец.

Другото е, че трябва да се направят изчисления доколко това разделение би помогнало на осигурителната система, в частта за здраве и за пенсия, да се подобри балансът, който е в НОИ и НЗОК, т.е. да може с повече вноски да се издържат пенсионната и здравната ни система, а не както е досега – пенсионната система се издържа самостоятелно наполовина, а с другата половина ѝ помага държавният бюджет, докато здравната система се издържа сама на около 2/3, но с повече от 1/3 ѝ помага централният бюджет.

– Синдикатите изразиха опасение, че предложеният нов модел ще е в полза само на работодателите – така ли е?

– Това до известна степен е оптимизация на разходите от страна на работодателите. Но, ако то е съпроводено от друга страна с достатъчно добро увеличение на общите възнаграждения и средната работна заплата, тогава би било и в полза на служителите.

– Ако се тръгне в тази посока, работодателите обещават да вдигнат възнагражденията, така че работниците да не бъдат ощетени. В бъдеще обаче съотношението за плащане на осигуровките ще се запази, а доходите няма да се вдигат – това не ощетява ли работниците?

– Да, и трябва да продължи вдигането на доходите, защото България с ниски заплати и ниски преки данъци не можа да привлече кой знае колко преки чуждестранни инвестиции. Т.е. очевидно е, че тези фактори на икономическия растеж вече отдавна са се изчерпали и по-скоро трябва да се търсят високотехнологични производства, услуги, инвестиции в сектори с висока добавена стойност, където квалификацията и образованието да се оценяват с достойни заплати и оттам да започне дърпането на средните доходи и това да бъде един непрекъснат процес.

– Още един важен въпрос – ако това предложение стане факт, как ще бъдат накарани всички работодатели да вдигнат заплатите, за да компенсират разликата?

– Единственото, което държавата може да прави е да подтиква реалния сектор за увеличение на доходите чрез периодично увеличение на минималната работна заплата и държавата го прави това нещо като увеличава минималното възнаграждение с по 50 лв. всяка година, но това не е достатъчно. Много повече инвестиции трябват на българската икономика – оттам ще дойдат и високотехнологичните производства и услуги, оттам по-високата добавена стойност и подобрената конкурентноспособност за износ и оттам и производителност и по-високи доходи – то не може това просто да падне от небето.

– Още една идея изказаха днес работодателите – те да поемат 100% от осигурителната тежест, но при условие, че в договора бъде разписано черно на бяло колко получава чисто работникът и колко този работник „струва“ на работодателя. И дадоха такъв пример – работещият получава чисто 1000 лв., а разходът на работодателя е 1530 лв.

– Във всички случаи е по-добре да има повече прозрачност, особено в трудовите отношения. Много хора в България все още работят без трудови договори, много хора имат трудови договори, но не са получавали фишове и просто гадаят колко са им вноските. А всеки трябва да знае колко е работил, какви вноски плаща и за какво, защото те не са само вноските за пенсии и здраве – там има и за безработица и други, които много хора дори не ги знаят, че съществуват и за които им се отчисляват средства. Освен това хората трябва да знаят и за втория стълб на пенсионната система, който е доброволно задължителен за всички, родени след 1 януари 1960 г., че там се внася за втора пенсия. И да знаят колко ще се увеличат и разходите за здраве, ако има и второ здравно осигуряване.

Т.е. трябва да има много по-голяма прозрачност за цялата тази осигурителна тежест, защото в последните 10 г. наблюденията в България са, че общата данъчна и осигурителна тежест само се увеличава, а не намалява. И от тази гледна точка всеки има право да знае детайлно защо се е увеличила и за какво.