Рубли за руския газ – какво ще се промени?

Рубли за руския газ – какво ще се промени? Владимир Путин постави нещо като ултиматум на „неприятелските“ страни за бъдещите им договори за внос на руски газ. Десет дни имат руските институции, за да изработят новата система за заплащане на доставките в рубли.

Общо 48 засега са тези „неприятелски“ страни,

които приеха санкции срещу Москва заради инвазията й в Украйна. Те включват САЩ, Япония, Великобритания, Швейцария, Норвегия и всички страни-членки на Европейския съюз. Заедно те представляват 70% от 63 милиарда евро, колкото е годишният износ на „Газпром“. До този момент 58% от плащанията на руския газов гигант се извършват в евро, а 39% в долари, отбелязва Блумбърг.

Путин нарече и двете валути „компрометирани“.

Германия и Италия, впрочем, вече заявиха, че възнамеряват да продължат да плащат заявките си в евро, отбелязвайки, че за тях това е неприемлива маневра за заобикаляне на част от санкциите срещу Русия. Интересно е в това ново противоборство коя от двете страни първа ще отстъпи.

Решението на Путин е нов начин да

се използва енергията като едно от основните оръжия в конфликта между Русия и Запада. Веднага след съобщението на руския президент цената на газа скочи с още близо 34%, а рублата поскъпна със 7 на сто на валутния пазар.

Затова и тази нова маневра

беше възприета преди всичко като пряка подкрепа за руската валута от страните и компаниите, купуващи руски газ. И това става в момент, когато Руската централна банка (РЦБ) е с вързани ръце заради замразяването на активите й и може скоро да посегне на своите 140 тона злато.

Ето в какво се състои това ново предизвикателство

към Запада и най-вече към ЕС: ако отхвърли новите условия, вече няма да получава руски газ. Ако ги приеме, ще подкрепи курса на рублата и ще се заличат част от последиците от трите седмици санкции срещу Русия.

„Още е малко неясно, но изглежда преди всичко става въпрос за комуникация“, отбеляза пред телевизия Бе Еф Ем (BFM) Александър Андлаер, енергиен експерт в анализаторската компания „Каплър“ (Kpler). Според него, това съобщение

може да се приеме като желание на руснаците

да не продават повече газ. Което може да ускори избора на европейците да се откажат от руските доставки. Но дали в случая не надделяват емоциите, и всъщност няма никаква безизходица? Така смята Антоан Леви, преподавател в Ем Ай Ти „Икономикс“ (MIT Economics). И обяснява защо това е абсурдно. „В момента европейският вносител, със своите долари, който иска да купува руски газ, изпраща доларите си

на „Газпром“, който му изпраща своя газ.

„Газпром“ трябва да плаща заплатите и разходите в рубли, така че продава доларите на РЦБ срещу рубли“, обяснява той пред АФП.

„В края на този процес европеецът има по-малко долари, но има газ. РЦБ има повече доларови резерви.

„Газпром“ има по-малко газ, но повече рубли“,

продължава експертът. Резултатът е същият. Според него, евентуално това може да е начин Путин да се увери, че руски компании като „Газпром“ няма да мамят, като задържат долари за себе си. А по думите му това само ще ускори диверсификацията и отдалечаването от руската енергия.

Нека припомним също, че от години Москва призовава за „дедоларизация“ на икономиката, за да намали уязвимостта си към санкциите. А през март 2019 г. „Газпром“ за първи път

продаде газ в рубли на европейска компания.

Дали господството на долара е в опасност? „Това е далеч от истината“, успокоява духовете Нийл Шиъринг, главен икономист в „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics). Според него това може да ускори създаването на по-малки търговски блокове, които използват алтернативни валути, но те няма да могат

да съперничат на мащабите и обхвата на долара.

Извън Европа, Япония, най-големият вносител на руски втечнен природен газ (ВПГ) в Азия, няма идея как Русия ще приложи това изискване, отбелязва Ройтерс.

Министърът на финансите Шуничи Судзуки заяви, че в момента ресорните министерства обсъждат ситуацията, тъй като не разбират

какви са намеренията на Русия и как би направила това

(разплащанията в рубли – бел.р.). През 2021 г. страната е внесла 6,84 милиона тона ВПГ от Русия, по данни на „Рефинитив“ (Refinitiv), което представлява около 9 процента от вноса й на ВПГ.

Южна Корея, третият най-голям вносител на руски ВПГ, очаква да бъде в състояние да продължи вноса. Корпорацията „Кърия газ корп“ – КОГАЗ (Korea Gas Corp – KOGAS) заяви, че внася около 2 милиона тона руски ВПГ, което е около 6% от целия й внос. КОГАЗ обаче не извършва сделки директно с Русия,

тъй като договорът й е със „Сахалин енерджи“

(Sakhalin Energy), 50% от която е притежание на „Газпром“. Плащанията се извършват чрез японска банка в Сингапур.

Министерството на икономиката на Тайван заяви, че държавната Си Пи Си корп (CPC Corp) ще получи в края на месеца пратка газ от Русия. Засега обаче не е получено никакво съобщение за промяна в системата на плащане.

- реклама -