Росен Йорданов, Радев, служебно правителство, Янев

Росен Йорданов: Радев си назначи началник-щаб

Ако трябва да направим сравнение с предходното правителство, президентът този път си назначи началник-щаб в лицето на служебния министър-председател.

Това заяви в интервю за БГНЕС психологът Росен Йорданов.

„В предходното служебно правителството той постави една популярна, уважавана и авторитетна фигура – проф. Огнян Герджиков, която предполага и по-висока степен на автономия и самостоятелност. В конкретния случай просто е назначен един човек, който е привикнал и възпитан да получава и изпълнява заповеди.

Връзката между президентството и министър-председателския пост очевидно е йерархична, тя е от казармен тип. С този избор президентът афишира намерението си пряко да инструктира и направлява действията на кабинета.

На второ място, не бива да забравяме, че Стефан Янев беше член и на предходния кабинет, но в ролята на министър на отбраната, към което явно президентът тогава проявяваше сериозен интерес. Тогава г-н Янев изпълни указанията на своя „ментор“ и беше човекът, който както се казва „в 93-тата минута на мача“, предложи да бъде приета офертата на „Грипен“, с което даде ясен знак, че няма да се поколебае да изпълни указанията спуснати му „отгоре“, да обслужи интересите на Руската федерация. Накратко, номинацията на о.з. генерал Янев е индикативна за това, че президентът иска много по-директно и изкъсо да контролира действията на служебния кабинет и второ – като своеобразен реверанс на изток. Още повече като се има предвид, опита на администрацията му да „замаже“ пред родния електорат, „антируската“ позиция, с която волю или неволю държавния глава се солидаризира на срещата в Букурещ“, смята Росен Йорданов.

За останалите участници в служебното правителството психологът коментира:

„Една „шарена“ група, в която трудно биха били намерени екипни или ценностни релации. Лица от началото на прехода, ресорни експерти, експерти с академична визитка, но без специфичен опит, преподаватели от престижни университети, леви, десни, хора от статуквото, от протеста и т.н.

Тази пъстра и объркана конфигурация и персонален състав вероятно от една страна трябва да демонстрира от една страна колко „широко скроен“ е държавния глава, от друга предложи „експериментален модел – образец“ пред българското общество, който да илюстрира, че е възможно под неговия „скиптър“ да бъдат преодолявани ценностни и политически граници (разбера се в името на „изчегъртването на общия враг“), които обикновено в координатната система на Европейския съюз рядко биват прекрачвани“.

Според анализатора обаче идеята за „изчегъртване и отхвърляне“, лансирана от критиците на предходното управление, е силно неевропейска.

„В самата същност на европейските традиции и светоглед е заложена културата на приобщаване и интеграция“. И още повече, това се най-често е системен процес на планирани, постепенни и методични усилия, които са базирани не на насилието, принудата и отхвърлянето, а на асоциирането, желанието и добрата воля да се утвърждават предимствата на европейския цивилизационния модел. Къде тук пасва „изчегъртването“?

Както сами видяхме от 31-годишния ни собствен опит с привържениците на БКП-БСП, това не се случва просто така. Една част от тези хора продължават да идеализират миналото, други по-прагматични се преориентираха партийно и житейски, а трети както виждаме работят в полза на чужди сили. Така или иначе те са тук и са част от обществото. В този смисъл, как изобщо може, в съвременна европейска България, да се мисли и да се предлага остракистки подход към една голяма част от обществото, към групи и хора, които симпатизират на легитимна партия, която е утвърдена и представена в европейските институции и е член най-голямото европейски партийно семейство.

Иначе казано, когато някой, говори за изчегъртване, отстраняване, премахване, заличаване и прочие епитети, вместо да се стреми да води почтен политически дуел с реални аргументи и идеи, с отговорно и зряло поведение, вместо с популистки лозунги, то е редно да се запитаме дали говорим за европейски ценности и демокрация или за болшевишки подход., посочи Йорданов.

Той бе категоричен, че подборът на служебните министри с разнороден профил е сигнал на държавния глава, че в следващия парламент всякакви политически конфигурации трябва да са възможни, стига те да са насочени срещу един основен враг.

„От психологията знаем, че една от силно сплотяващите емоции е наличието на някакъв враг, срещу когото да се сформира обединение. Това е сигнал към избирателите, че е възможно да речем „Демократична България“, „Има такъв народ“ и например БСП, или ДПС, да сформират явна или тайна формация, който по-нататък да отстрани големия враг от властта. Но истинската цел на Радев и „инженерните вътрешни и външни“ структури зад него, всъщност е да спечели следващите избори. Точно за това е силният афинитет да управлява началник-щаба на правителството“, смята още анализаторът.

Психологът изрази съмнение, че служебният премиер Стефан Янев би могъл да бъде самостоятелен в действията си начело на служебното правителство.

„Чисто психологически г-н Янев е силно институционализиран тип човек, какъвто е и Радев, който в случая е в супериорна позиция. Изборът на военна кариера не предполага афинитет към свобода и автономия принципно. Възпитанието в казармена среда, отношенията, опита и навиците на военните са доста далеч от представите за формиране на демократично съзнание и свободомислие. Автономията не се изгражда напускане на казармата и с встъпване на цивилна длъжност“, анализира Росен Йорданов.

Според него академичният профил на част от министрите също не е гаранция за техния успех, тъй като пряката връзка между университетската банка и правилните управленски решения не винаги е валидна. „Виждаме и хора с много добра CV визитка, с респектиращ образователен и професионален ценз, но въпросът е дали тези хора са поставени на правилните места, и дали биха се справили с публичните отговорност“, допълни още експертът. За да аргументира твърдението си даде пример с председателя на 45-ия парламент Ива Митева: „Видяхме, че само една визитка не е достатъчна, когато говорим за подбор на кандидатите за политически позиции. Има и друг много съществен фактор – личностният. Практическата компетентност също е важна. Това онези неща, които правят човек способен да прилага практически знанията си и да взима решения.“.

Специално внимание той обърна на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, който, според него, е получил поста си, за да държи в „ стрес и паника“ служителите на вътрешното министерство, които пряко и символично се свързват с бившия премиер.

Рашков има репутацията на остър и краен човек, който е винаги яростен и критичен както към МВР, така и към Борисов персонално. Както видяхме, той беше и първият, който извърши „угодни“ кадрови промени напомни Росен Йорданов.

Във връзка с предаването на властта психологът коментира, че от страна на президента тя е преминала с „парадна обстановка“, която да придаде тържественост на събитието, а от страна на отиващото си правителството се е видял привидно зрял и добър тон, но и с признаци на лека снизходителност.

- реклама -