Режат ни парите за болничния, ако не си стоим вкъщи. Интересен казус – в болничен сме, в който е упоменато, че режимът е домашен, амбулаторен. При този режим имаме ли право да излизаме извън страната
в рамките на 1-2 дни по време на болничния?
Запитвания, свързани с условията и реда за издаването на болничните листове, както и с изплащането на обезщетения за временна неработоспособност, са от компетенциите на регионалните здравни инспекции (РЗИ) и
Националния осигурителен институт (НОИ).
А преценката и решенията относно спазването на режима, определен в издадения болничен лист, са от компетенциите на съответните здравните органи, установили временната неработоспособност. В случая можем да посочим това, което е записано
в Наредбата за медицинската експертиза.
Болничният лист се издава от компетентните здравни органи при констатирана временна неработоспособност. В периода на временната неработоспособност, установена с издадения болничен лист,
работникът или служителят не ходи на
работа, а се намира в отпуск поради временна неработоспособност. В този период следва да спазва режима, който е указан в болничния лист.
Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, в зависимост от състоянието на болния в болничния лист
се определя един от посочените режими –
болничен, санаторно-курортен, домашен (на легло – постоянно или за определени часове на деня, стаен или амбулаторен) и свободен режим (само в района на населеното място, където
болният прекарва отпуска
по болест или с право да отиде в друго населено място в границите на страната).
При определяне на домашен режим, лекуващият лекар/специалистът по дентална медицина или ЛКК, издаващи болничния лист,
са длъжни да се информират
от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи, без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването.
Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство
се вписва в болничния лист
(чл.15, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза).
По преценка на здравните органи, при необходимост от лечение на здравноосигурения пациент в чужбина или за наложително придружаване на дете или друг член на семейството
за лечение в чужбина се допуска
отпускът по болест да бъде ползван в съответната чужда държава, което изрично се указва в болничния лист.
В чл.46, ал.1, т.2 от Кодекса за
социално осигуряване е регламентирано, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени пациенти, които нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението.