Революция в Космоса: Откриха атмосфера там, където науката смяташе за невъзможно

За първи път учени успяха да регистрират тънка атмосфера около миниатюрно небесно тяло в далечния край на нашата система — обект, който досега се смяташе за твърде малък, за да задържи какъвто и да е газ около себе си.

Става въпрос за т.нар. транснептунови обекти (ТНО), разположени в Пояса на Кайпер.

Те са замръзнали останки от зараждането на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години, съобщи CNN.

Досега се знаеше, че единствено Плутон (най-големият сред тях) притежава атмосфера.

Ниските температури и слабата гравитация на по-малките тела караха астрономите да вярват, че те са „голи“ скали.

Новите данни за обекта (612533) 2002 XV93, публикувани в списание Nature Astronomy, опровергават това схващане.

Удар в десетката: Как бе направено откритието?

Екипът на д-р Ко Аримацу от Националната астрономическа обсерватория на Япония се възползва от рядък феномен — звездна окултация. Това се случва, когато далечен обект премине точно пред ярка звезда, гледано от Земята.

• Размерите: Докато Плутон е с диаметър от 2377 км, 2002 XV93 е едва около 500 км.
• Доказателството: При преминаването пред звездата нейната светлина не изчезнала рязко (както при безвъздушно тяло), а е заглъхнала постепенно за около 1,5 секунди. Това е сигурен знак, че около обекта има газов слой, който пречупва светлината.

Изчисленията показват, че тази атмосфера е между 5 и 10 милиона пъти по-тънка от земната.

Криовулкани или космически сблъсък?

Учените имат две основни теории за произхода на тази неочаквана обвивка:

• Криовулканизъм: Ледени вулкани на повърхността на малкото тяло изхвърлят метан, азот или въглероден окис от вътрешността му.
• Сблъсък: Комета или друг обект от Пояса на Кайпер се е ударил в 2002 XV93, освобождавайки газове под налягане.

Ако атмосферата е резултат от удар, тя ще изчезне след няколкостотин години.

Но ако е плод на активни ледени вулкани, тя може да съществува в продължение на еони.

Какво следва?

Предстоящи наблюдения с мощния телескоп „Джеймс Уеб“ (James Webb) ще се опитат да определят точния химичен състав на газовете.

„Това откритие показва, че Поясът на Кайпер не е студено и мъртво място, а кипи от активност и съдържа много от градивните елементи на живота“, коментира д-р Скот Шепърд от Института „Карнеги“.

Сега голямата задача пред екипа на д-р Аримацу е да разбере дали 2002 XV93 е рядко изключение, или Космосът е пълен с малки „дишащи“ светове, които просто не сме забелязали досега.