месо, скара, белтъци

Рекордно поскъпване на сиренето и месото

Рекордно поскъпване на сиренето и месото. Хранителните стоки поскъпнаха с 25,6% през миналата година, обявиха от Националния статистически институт.

А инфлацията за цялата 2022 г. е 16,9%.

При храните най-голямо е покачването

на цените на млякото, млечните продукти и яйцата – с над 40% за година. Такова голямо поскъпване на тези храни не е имало през последните 25 години, от

хиперинфлацията по време на Жан Виденовата зима

през 1997 г. насам. Рекордно за последните 25 години е и поскъпването на месото и месните продукти – с 27,5%.

Цената на прясното мляко е нараснала с близо 40 на сто за година и в магазините го продават средно по 3,29 лв. за литър. Това е довело до поскъпване и на млечните продукти. Цената на киселото

мляко с масленост 2% е нараснала с 33,6%

средно до 1,45 лв. за кофичка от 400 грама. Съществено е и поскъпването на кравето сирене – с 43,5% до 17,30 лв. за кг.

Най-голямо е покачването на цените на яйцата – с 65% до 5,12 лв. за 10 броя. Основната причина за повишението на цените на яйцата е ограниченият внос. През последните години яйцата не поскъпваха,

защото имаше значителен внос на по-евтини яйца.

Но сега изнасят голяма част от полските яйца за Украйна, заради птичи грип дефицит на яйца има и в други страни. Затова и българските яйца поскъпват.

Кашкавалът за година е поскъпнал с 43,1%

и средната му цена в магазините вече надминава 25 лв. за кг. Подобни са и цените на овчето сирене. За година изварата е поскъпнала с 50 на сто и в магазините я продават средно по 7,80 лв. за кг. Цените на кравето масло са нараснали с 33,9% и средно вече надминават 7,60 лв. за пакетче от 250 гр.

За година зеленчуците са поскъпнали с 21,5%, а плодовете с 9,6 на сто, показват данните на НСИ. Повишението на цените на захарта, сладката, меда и шоколадовите изделия е с 27,7%.

Инфлацията за 12 поредни месеца в края

на декември е точно колкото беше и в края на ноември – 16,9%. Годишната инфлация вече е по-ниска спрямо рекордните 18,7% в края на септември, но все още е изключително висока.

Високата инфлация реално изяжда парите на хората и фирмите в банките. При близките до нула лихви по депозитите на всеки 1000 лв. в банка хората реално са загубили 169 лв. за година. Високата инфлация намалява и

покупателната способност на текущите доходи

на хората. Това води до свиване на потреблението. Според официалните данни на НСИ през последните месеци намаляват оборотите при продажба на храни. Явно хората ограничават покупките на скъпите хранителни стоки. Това вече дава резултат и през декември цените на някои храни леко са се понижили.

Покачването на инфлацията започна още в края на 2021 година, много преди войната в Украйна, когато започна поскъпването на електроенергията за бизнеса.

Тогава бившето правителство на Кирил Петков

се забави с отпускането на компенсации на бизнеса заради високите цени на тока и фирмите започнаха да вдигат цените. Това доведе до лавинообразно поскъпване и на стоки и услуги, чиито цени не се влияят пряко от стойността на тока и горивата. От началото на 2023 г. токът за бизнеса реално е по-евтин,

защото фирмите получават компенсации

за цените на електроенергията над 200 лв. за мегаватчас, при положение че през 2022 г. получаваха компенсации за цените над 250 лв. за мегаватчас. Дали това ще доведе до поевтиняване на някои стоки и услуги тепърва предстои да видим.

Цените на краставиците нараснаха с 26,6% за месец

През декември от храните най-голямо е поскъпването на краставиците – с 26,6%, показват данните на НСИ. Много са нараснали и цените на яйцата – с 11,8% само за месец. От нехранителните стоки през декември най-голямо е

покачването на цените на международни полети

– с 46,9%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната – с 18,3%, централно газоснабдяване – с 14,9%, и хотели във ваканционни центрове и курорти – с 10,8%.

Но през декември редица основни храни са поевтинели, като например чушките (-4%), листните зеленчуци (-3,2%), зрелият боб (-2,1%) и олиото (-1,6%). През декември свалиха и цените на автомобилния бензин А95Н със 7%, както и на дизеловото гориво – с 6%.

Поскъпването е най-голямо в новите членки на еврозоната

В Литва, Латвия и Естония, които последни влязоха в еврозоната, (без да броим Хърватия) инфлацията е най-голяма.

Във всички страни от ЕС повишението на цените през 2022 г. е съществено. Но има огромна разлика между промените на цените в различните държави. В най-новите страни членки на еврозоната инфлацията е най-висока, показват данните на Евростат.

От страните в ЕС най-висока е инфлацията

за миналата година в Литва (20%), Латвия (20,7%) и Естония (17,5%), които последни приеха еврото съответно през 2015 г., 2014 г., и 2011 г.

В тези данни не влиза Хърватия, защото там еврото беше въведено от 1 януари 2023 г. Но само няколко дни след като в магазините в Хърватия започна разплащането с евро хората започнаха да се оплакват от неоснователно повишение на цените.

Данните на Евростат показват, че години

след като Литва, Латвия и Естония са влезли в еврозоната инфлацията при тях е много по-висока не само от тази в старите членки на еврозоната, но и от поскъпването в България.

Общо за страните от еврозоната инфлацията за 2022 г. е 9,2%, показват данните на Евростат. Поскъпването в България е над два пъти по-голямо отколкото в Гърция.

При положение, че инфлацията у нас е 16,9%,

в Гърция е 7,6%. Най-малко е покачването на цените в Испания – само 5,6%. В Германия ситуацията също е много по-добра, отколкото у нас. Повишението на цените в Германия е с 9,6% за година, показват предварителните данни на Евростат.

Носим рекорден брой столевки в портфейла

Банкнотите от 100 лв. в портфейлите ни нараснаха до нов рекорд. В края на декември 2022 г. банкнотите от 100 лв. в обращение са 114,5 млн. броя, показват данни на БНБ. Именно при столевките има най-голям ръст. За година броят им се е увеличил с 18,2%.

Основната причина за това е високата инфлация.

Заради покачването на цените на хората се налага да дават все повече пари, за да купят необходимата им храна и останалите стоки за домакинството. Затова хората носят по-големи суми в портфейлите си. Хората с високи доходи харчат по-голяма част от парите си, а домакинствата с по-скромни финансови възможности са принудени да теглят от спестяванията си, за да вържат семейния бюджет.

Значително нарастват и банкнотите от 50 лв.

в обращение. В края на декември те са 236,6 млн. броя, което е увеличение с 11,4% за година, показват данните на БНБ. Банкнотите от 50 лв. са най-много. Преди пандемията, до средата на 2019 г., най-много бяха банкнотите от 20 лв. Но по време на пандемията и в резултат на високата инфлация през миналата година петдесетолевките вече са повече от двадесетолевките и

разликата между тях с всеки изминал месец нараства.

Същевременно броят на банкнотите от 20 лв. и 10 лв. намалява. Двадесетолевките са с близо 10 на сто по-малко спрямо края на 2021 г., а десетолевките намаляват за година с 2,3%. Броят двадесетолевките е 124 млн., а десетолевките са малко над 90 млн. броя. Банкнотите от 50 лв. вече са с 90% повече от тези с номинал 20 лв., и със 160% повече от десетолевките.

Любопитно е, че нараства броят на петолевките.

Банкнотите от 5 лв. в края на миналата година са 31 млн. броя, което е ръст с 4,1% за година, показват данните на БНБ. Основната причина за това е, че използват петолевките за връщане на ресто. За да не връщат на клиентите си шепа монети, магазините често връщат банкноти от 5 лв., което води и до увеличение на броя им.

С увеличението на броя на банкнотите нараства и стойността на парите в обращение. Този ръст е с 11,1% за година, като общата стойност на банкнотите в обращение надминава 26,8 млрд. лв.

Най-много са монетите от 1 ст.

Най-голям е броят на монетите от 1 ст. В края на декември те са над 865,6 млн. броя, показват данните на БНБ. Броят на монетите от 1 ст. е по-голям от всички банкноти в обращение, които са общо 596,6 млн. броя. Причината за това е, че хората често губят монетите от 1 и 2 стотинки и, за да връщат ресто магазините. БНБ отсича все повече такива монети. Монетите от 2 стотинки също са изключително много – близо 796,8 млн. броя.

Монетите от 1 стотинка са над десет пъти повече от монетите от 2 лева. Сред причините за това е, че двулевките бяха пуснати в обращение най-скоро и съответно е необходимо време, за да нарасне употребата им. Но освен това двулевките имат висока стойност за хората и те не ги хвърлят на улицата, просто да за не тежат в джоба им.

- реклама -