висши училища, специалности, рейтинг, заплати,

Рейтинг на висшите училища: С най-високи доходи остават завършилите ИТ специалности

В стандартизираните класации на рейтинговата система на висшите ни училища за 2020 г. Софийският университет „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение.

Това беше съобщено при представянето на новото, десето издание на рейтинговата система на българските университети, подготвено от Министерството на образованието и науката заедно с консорциум.

Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет в София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище.

Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища.

Данните показват, че на фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8 на сто през 2020 г. при ниво от 2,2 на сто през 2019 г.

Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 19 на сто през 2020 г. от над 25 на сто през 2014 г.

В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51 на сто през 2020 г. от под 46 на сто през 2014 г.

При работещите магистри през 2020 г. този дял е 62 на сто, докато при бакалаврите е 37 на сто. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 г. при нива от 1297 лева през 2019 г. и от едва 867 лева през 2014 г.

Най-ниска безработица /под 1 на сто/ и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование /над 90 на сто/ за поредна година има сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90 на сто реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направлението „Теория и управление на образованието“. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ /21 на сто/.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“.

За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в „Медицина“ /5,56/, „Фармация“ /5,50/, „Стоматология“ /5,49/, „Математика“ /5,40/ и Филология /5,22/. С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението „Животновъдство“ /4,24/. Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната е 4,96.

Данните показват, че Софийският университет, Медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Целта на рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

- реклама -