Реформа дели България на четири района (Карта)

Реформа дели България на четири района. Промените ще създадат по-добри условия за европейско финансиране.

Експерти по проблемите на регионалното развитие

и европейската интеграция предупреждават, че е необходимо ново райониране на България.

Реформа дели България на четири района

Като фундамент за бъдещото планиране на национално, регионално и местно ниво за успешно, хармонично и устойчиво развитие на страната ни ​-

сега и през следващия планов период 2028 – 2034 г.

Един от вариантите на предлаганата реформа предвижда разделянето на България на четири района – Софийски, Дунавски, Черноморски и Южен (Тракийско – Родопски – Пирински).

Реформа дели България на четири районаПланирането на ниво региони се осъществява чрез прилагане на „Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2“ (ИТСР),

които очертават рамка за отчитан

на местния териториален потенциал, принципите за балансирано устойчиво развитие и отразяват съвременните тенденции в регионалната политика на Европейския съюз и на страната. Тези документи,

изготвени по единна методология,

се използват за определяне на приоритетите и зоните за прилагане на интегрирани териториални инвестиции както през настоящия програмен период 2021 – 2027 г., така и през следващия 2028 – 2034 г.

Реформа дели България на четири района
Районите за планиране у нас са обособени с цел статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат.

Те не представляват административно-териториални единици.

По демографски и икономически причини през 2016 – 2018 г. започна процес на преобразуването им в нови райони, но той приключи през 2019 г. без резултат.

„Прегледът на развитието на административно-териториалното деление и районирането в последните десетилетия показва, че то се реализира „предимно по политически и субективни причини”.

Целта на промяната беше да се създадат силни и жизнени райони,

които са добре географски обособени и стабилни по отношение на броя на населението. Очакваше се промените да създадат и по-добри условия за европейско финансиране през настоящия програмен период 2021-2027 г.

Сега, в началото на 2024 г., вече сме в средата

на този планов период, но промяна в устройството на районите от NUTS 2 в България все още няма.

За съжаление, през изминалите три години от началото на настоящия планов период дори дебатът по този въпрос беше прекратен“, обясни пред „Марица“ арх. Белин Моллов, специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие.

Защо се налага промяната?

„Промяната се налага от необходимостта за съответствие с нормативната рамка на ЕС. Съгласно Регламент 1059 от 2003 г. минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а максималният – 3 000 000 души,

но това не може да се постига с механично преместване

на отделни области от един район в друг без необходимата аргументация, съобразена с останалите критерии за обособяване на райони от ниво NUTS 2“, конкретизира експертът.

B мoмeнтa Бългapия e paздeлeнa нa шecт paйoни oт нивo 2.

Cпopeд cтaтиcтичecкитe дaнни от 31 дeкeмвpи 2022 г. Ceвepoзaпaдният paйoн e далеч пoд изисквания по новите евростандарти минимум от 800 000 дyши (671 502), Ceвepeн цeнтpaлeн paйoн също (686 334), а Североизточният район е малко над ръба c нaceлeниe от 823 884 житeли.

Реформа дели България на четири районаСтатистиката показва, че през 2022 г.

с най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София​-град – 53 746 лв., при 25 956 лв. средно за страната. Пловдив заема шестото място ​- след столицата, Стара Загора,

Варна и Враца – с 21 638 лв.

брутен вътрешен продукт на човек от населението. 7 области в България имат БВП на човек от населението между 12 и 15 хил. лева годишно;  следват 14 области с ниво между 15 и 20 хил. лв./годишно; 5 области  са  между 15 и 20 хил. лв./годишно.

Реформа дели България на четири района„В настоящото проучване се обосновава предложението

да се оформят четири района.

Дyнaвcкият peгиoн ce cъздaвa oт cливaнeтo нa Северозападния и Северния централен район за планиране. Чepнoмopcкият peгиoн слива Cевероизточния и Югоизточния район за планиране,

но без област Стара Загора.

Тя заедно с Благоевград се присъединяват към Южен централен район (Тракийско ​- Родопски ​- Пирински), „Зеленото сърце на Европа“, където попада и Пловдив. Coфийcки (Cтoличeн) peгиoн oбeдинявa чeтиpи oблacти ​- Coфийcкa, Coфия​-гpaд, Πepник и Кюcтeндил“, обясни арх. Моллов.

Реформа дели България на четири районаЦелта на промяната е да бъдат

създадени силни и жизнени райони, които, от една страна, да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. От друга – промените трябва да създадат по-добри условия за ефективно

използване на европейското финансиране

в периода 2021 – 2027 г. Необходимо е преодоляване на регионалните различия и противоречията между център и периферия. София има нужда от планиране в рамките на Софийската агломерация (територии в рамките на едночасовия изохрон за достъп), които формират

перфектен, компактен планов район

с население около 2 милиона жители и пространствени възможности за развитие на столичните функции, науката, образованието, високотехнологична икономика, специфично селско стопанство, балнеология, туризъм и рекреация.

Пловдив пък е напът да развие друг бранд

„Зеленото сърце на Европа“ – това е районът, известен като „Земята на Орфей“ и богат на балнеоложки ресурси и древно историческо наследство. Градът ще е център на досегашния Южен централен район, обединяващ още областите: Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Новото е, че към тях

се присъединяват Благоевград и Стара Загора.

Определянето на границите на районите има важно значение за тяхното европейско финансиране в бъдеще, обясни пред „Марица“ арх. Белин Моллов, автор на новата разработка. „От това какви са икономиката и жизненият стандарт в районите на всяка страна, зависи какъв достъп ще имат

до средствата на европейските фондове“.

Особено значим потенциал има развитието на центровете по урбанистичната ос Петрич, пресичаща  долината на Струма, долината на Места, Западните и Източните Родопи до Странджа и черноморския бряг.  Практически това означава изграждане

на инфраструктурата и пътя от Петрич,

през Смолян и Кърджали, до Бургас. За Пиринския и Родопския край този път има значение, както АМ „Хемус” – за Северна България. Около него като огърлица са разположени общинските центрове, туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически паметници на културата и прекрасни природни забележителности.

- реклама -