В НС: Битката за Изборния кодекс продължава (На живо + Обновява се)

Редовно заседание на НС.

Битката за Изборния кодекс продължава. След 18-часови дебати вчера и заседание, продължило до малките часове на нощта, мнозинството в парламента прие някои от най-спорните поправки в Изборния кодекс.
Гласуването ще бъде смесено – с хартиена бюлетина и чрез машина. Народните представители решиха, че вотът от машината няма да се отчита от устройството, а чрез броене на ръка от членовете на секционните избирателни комисии.

Изумява ме как е възможно да имаме данни, да се в машините и да не искаме да отпечатаме протокол.

Това създава възможност за злоупотреби“, обяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

ПП и ДБ избягаха от залата вместо да подкрепят машинното броене, а сега изпадат в странни състояния, обвинявайки политически опоненти в манипулации“, посочи председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.

Основните промени в Изборния кодекс вече са налице.

Следва решение за специални кутии, в които да се пускат бюлетините. Вече няма да има и „тъмни стаички“

Редовният парламентарен контрол за днес бе отложен.

Предложението за промяна в програмата бе подкрепено от 109 гласа, против бяха 41 и 27 се въздържаха.

Втора точка от дневния ред е законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие от 26 юни 2018 г.

Вчерашното заседание на парламента беше прекратено след близо 18 часа дебати по второто четене на промените в Изборния кодекс.

От „Възраждане“ се обявиха срещу вицепремиера Атанас Пеканов, като депутатът Цончо Ганев заяви: „Криете анализа за еврото и ние знаем, че той е направен – както БНБ даде работния вариант, така и вие ще го дадете. Вие сте дребен мошеник.“

„По този анализ не се работи, решението за анализ е взето от предишния състав на Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната“, каза Пеканов.

Той отбеляза, че в момента текущият състав на Координационния съвет, в който участва и той, се е съсредоточил към други действия, които са задължителни за изпълнение за влизане на страната в еврозоната.

Съсредоточили сме се върху конкретните действия, защото парламентът ни даде такъв мандат с решението си от 27 октомври за ускоряване на процеса по приемането на еврото.

„Разбирам, че не сте съгласни с това решение, но решението на парламента е такова, каквото е“, заяви Пеканов.

Ивайло Мирчев от „Демократична България“ заяви, че според него премиерът трябва да е на блиц контрола и отправи въпроси към вицепремиерът Христо Алексиев: „Служебното правителство направи така, че „Лукойл“ да използва нефтения терминал в Росенец.

Готов ли сте да оттеглите подписа за ползване на терминала? И докъде са разговорите с европейската комисия за изнасяне на петролни продукти на рафинерията?“

Алексиев отговори: „Казусът е по-сложен от това дали ще се прекрати концесията на терминала или не.

Искам да се знаят няколко неща – няма забрана за износ на продукти с произход руски петрол, но имаме регламенти за износ, които не ни дават да забраним с лека ръка износа.

Важно е да се помисли за ограничаването на този износ – все пак дерогацията за суров петрол е дадена на България за задоволяване на нуждите на гражданите.

Потреблението на дизелово гориво е най-голямо от всички горива. Ако рафинерията спре работа, ще внасяме горива от други страни.

По отношение на дизеловото гориво – знаете всички, че има дефицит в световен мащаб, и ако намерим как да ги внесем тези горива, за което се съмнявам, ще доведе това до много по-високи цени от сегашните.

Към момента сме пратили всички анализи на ЕК, чакаме отговора им.“

Министър Иван Демержиев заяви, че ръстът на битовата престъпност през настоящата година спрямо предходната е 0,7%, а разкриваемостта е нараснала със 7% и уточни: „Ако се търси проблем в ръста битовата престъпност, не е в МВР.

Ще се търси решение как да се ограничи тя, но митът, че е нараснала главоломно не е вярна. Нарастването на телефонните измами обаче е истина.

Те се осъществяват обаче основно от територията на други държавни – най-често Румъния и Гърция, затова подобряваме комуникацията със службите на тези държави.“

„Ако не бъдат получени поисканите от ЕК средства, то бюджетът на МВР трябва да бъде увеличен, за да бъде обезпечено поисканото увеличение на щата на гранична полиция с 1260 души“, обяви Демерджиев.

По думите му МВР е пренасочило средства, колкото е било възможно, и е получена някаква помощ от ЕК, но комисията е отказала да предостави средства за изграждането на друг тип възпиращо съоръжение по границата, защото вече е дала веднъж, тя обаче е готова да финансира друг тип дейности.

Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“, попита: „Моят въпрос е към лицето Пеканов.

Както си спомняте, реши да се предприемат действия за ускоряване на влизането ни в Еврозоната. Учудващо е, че месец по-късно не сме чули за напредък в този процес – или отговорните институции не са свършили нищо, или работя по темата, но в задкулисие.

Скандално би било, ако се крие информация, която засяга всички българи.

Тема, свързана със загубата на една от последните частици на суверенитет в България. Питам: докъде стигна подготовката на меморандума и кога ще бъде представен проекта му пред залата, какво съдържа той и какви ангажименти ще поемем – както видяхме, крие се анализа за ползите и вредите на приемането на еврото.“

Вицепремиерът Пеканов му отвърна, че не може да отговори, защото Министерство на финансите е водещата институция по тази тема, тя говори директно с ЕК.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък се обърна към Пеканов по повод изясняването на понятието „енергийна бедност“ и това кога ще се случи то.

Отговорът му бе следният: „Темата е приоритетна и важна, трябвало е преди години да е решена. В този смисъл темата е част от Плана за възстановяване и устойчивост.

Приемам бележката, че може би има забавяне, но сме във финалната фаза на изчистване на този въпрос. Има експертна комисия, която разработва дефиницията на „енергийна бедност“.

Тя ще включва три елемента – доходен критерий, социален статус и имущество.

Проблем обаче е доказването и верифицирането – как ще се събират данните, кой ще ги събира. Самата дефиниция е готова, но се работи по съпътстващата наредба.“

Вицепремиерът Алексиев подчерта: „Компенсациите за бизнеса за електроенергия доведоха до запазване на конкурентоспособността на българския бизнес.

Разумно е те да продължат, може би трябва да се преформатират, може би трябва компенсации и за газа.“

 

- реклама -