Разшириха кръга на доносниците

Разшириха кръга на доносниците. Пада пречката за сигнали по нарушения, извършени преди повече от 2 години. Поправката противоречи на Директива на ЕС, по която е писан българският закон, смятат юристи.

Включват и доставчиците на услуги.

Нотариуси, юрисконсулти, частни съдебни изпълнители (ЧСИ), техните помощници и въобще всички лица, които упражняват правна професия, но без адвокатите, ще могат да

подават доноси за нарушения

и да ползват закрила по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, след поправки в текстовете му, коментираха пред “Труд news” юристи и адвокати с дългогодишен стаж.

Промените са публикувани за обществено

обсъждане в правителствения портал Strategy само месеци, след като Законът влезе в сила през 2023 година. Още при гласуването му от парламента преди няколко месеца имаше спорове дали

държавата не толерира

доносничеството в публичния и частния сектор, а аргументите “за” бяха, че има директива на ЕС 2019/1937, която ни задължава да предоставим защита на лица, които подават информация до разследващи органи, която са получили в хода на своята работа,

но се страхуват от отмъщение.

В прясно приетите текстове миналата година имаше отделено място за изключенията от приложното поле на Закона, като едно от тях беше именно “лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна”. Сега се предлага въпросният чл.4, ал.3 да бъде “стеснен” по следния начин:

“информацията за които е защитена

от поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти”. “Промените ще позволят на нотариуси, ЧСИ, юрисконсулти, прокурори, съдии и др. да ползват защита при подаване на сигнали”,

категорични са юристи с богат опит,

включително и по европейско право. Те обаче видяха дефекти в новите текстове, които противоречат точно на въпросната Директива ЕС 2019/1937, тъй като в нея, макар и в скоби, е обобщена “правната професия”, към която се числят нотариуси, ЧСИ и др. (виж карето, б. р.)

Законът за защита на лицата,

подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, разрешава на работници и служители да ползват защита при сигнали срещу работодател, но сега се предлага и увеличаване на обхвата на защитата, така че от разпоредбите на

закона да могат да се ползват не само

работниците и служителите, но и доставчиците на услуги. С промените се премахва и пречката да се образува производство по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от 2 години и остава единствено ограничението, отнасящо се до анонимни сигнали.

Привилегия „Правна професия“ и националното право

Настоящата директива не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти (“привилегия на правната професия”), както е предвидено в националното право и,

когато е приложимо, правото на Съюза,

в съответствие със съдебната практика на Съда. Освен това настоящата директива не следва да засяга задължението за запазване на поверителното естество на

разговорите и кореспонденцията

на доставчиците на здравни услуги, включително терапевтите, с техните пациенти и на медицинските досиета (“лекарска тайна”), както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

Етична комисия разследва общински съветници

Промените в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, засягат и Закона за местното самоуправление, където се предлага създаването на постоянна Етична комисия към всички местни парламенти.

Заедно с това общинските съветници

трябва да приемат и свой Етичен кодекс, но не е ясно дали текстовете в него ще бъдат унифицирани за всички Общински съвети в страната или ще бъдат със сходно съдържание, но в различните общини ще могат да си предлагат текстове по свое усмотрение.

В Закона за местното самоуправление

се конституира и специален орган, който ще заседава по сигнали срещу членовете на Общинския съвет.

Въпросната постоянна Етична комисия

според новата алинея 2 в чл. 48, която се предлага в Закона за местното самоуправление, но чрез преходните и заключителни разпоредби в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, ще трябва да “разглежда сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупционно

поведение на общински съветници”.

Всички нови текстове се обясняват с предвиденото в Пътната карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027 г.) повишаване прозрачността и отчетността на местната власт.

- реклама -