Разпродават артефакти на длъжници към хазната

Разпродават артефакти на длъжници към хазната. Цените ще определят експерти. На търгове ще разпродават културни ценности на длъжници.

На търгове ще разпродават артефак­ти,

притежавани от длъжници към държавната хазна. С предлаганите от Министерството на финансите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат правила за продажбата на движими културни ценности, регистрирани по реда на Закона за културното наследство.

В момента има празнота в закона по

отношение продажбата на този вид вещи, а практиката все по-често налага предприемането на подобни действия предвид установяването на собственост върху движими културни ценности от хора с непогасени задължения към хазната,

става ясно от мотивите на министерството.

Предложението цели да осигури възможност за продажба на движими културни ценности, когато са частна собственост на длъжници. Тези вещи ще бъдат продавани по реда на Закона за културното наследство и по-конкретно

по правилата за сделки с движими културни ценности,

чрез извършване на търг (аукцион) от експерти, записани в регистър при Министерство на културата.

Използват данни за определяне на енергийната бедност

Фирмите казват на НАП за изплатени командировъчни

Получените командировъчни пари ще влизат в общия размер на доходите на хората при определянето на енергийната бедност.

Фирмите ще докладват на НАП

за всички изплатени на техните служители суми, дори това да са необлагаеми доходи, като например командировъчните пари, предвиждат предложените от Министерството на финансите законодателни промени.

В края на миналата година с промени

в Закона за данъците върху доходите на физическите лица фирмите бяха задължени да подават в НАП данни за редица необлагаеми доходи, но не за всички – например не докладват изплатените дневни пари за командировки.

От мотивите на Министерството на

финансите става ясно, че в практиката често се има случаи на укриване на данъци чрез изплащане на част от заплатата под формата на “необлагаем доход” (например командировъчни пари), а в други случаи даден доход погрешно

се третира от фирмата като необлагаем,

защото е “разход за работодателя” (изплащането на суми за храна или за пътуване от местоживеене до месторабота, без тези суми да са определени изрично като необлагаеми в закона).

В момента текстовете в закона са написани,

така че фирмите трудно правят разграничение за кои доходи трябва да подават данни в НАП и за кои не трябва и реално това, че за част от изплащаните суми не трябва да подават информация по-скоро ги затруднява вместо да ги облекчава,

става ясно от мотивите на министерството.

Събирането на едно място на цялата информация за облагаемите и необлагаемите доходи е важно с оглед бъдещото подпомагане на хората,

става ясно още от мотивите.

Например при определянето на енергийната бедност е добре да има информация на всички доходи на хората, защото в противен случай някои биха били

привилегировани и биха получили помощи.

Съвсем различен обаче е въпросът дали командировъчните пари са доход. Това е сума, която по силата на закон работодателят дава на служителя, за да извърши някаква работа в друго населено място, а не са пари,

които човек носи при семейството си.

Също както, ако шефът даде пари на шофьора, за да зареди бензин в служебната кола, това не е доход за шофьора.