Храмът на Посейдон в Сунион е впечатляващ паметник, посветен на бога на морето на древните гърци и защитник на моряците, според техните вярвания
Той се издига величествено на върха на скалата на едноименния морски нос. В миналото храмът е бил последното познато нещо от родната земя, което са виждали моряците от област Атика, напускайки познатите води и отправяйки се в открито море. И първото, което ги е посрещало след успешно плаване. За тях той е бил нещо като морски фар и отправна точка.
Магията е жива и днес
Хълмът и храмът върху него упражняват магия, на която никой няма да остане нечувствителен. Сутрин и привечер слънцето обвива в ефирен розов воал грациозните му, изваяни от бял мрамор дорийски колони. И ако човек е точно по това време на хълма и хвърли поглед към морето, където проблясват светлините на безбройните лодки и кораби, обикалящи островите, ще усети как душата се скита и търси да намери нещо ново.
Малко (не)нужна информация
Това е една от забележителностите около Атина, които трябва да се видят от всеки, посетил този град. До там се стига лесно. Има туристически автобуси, които тръгват от центъра на гръцката столица. Може и с кола – пътят е около 40 минути, пътува се по основния крайбрежен булевард, който продължава по брега на морето и е прокаран през цялата Атинска ривиера. Входът за крепостта и храма е 8 евро. Подходящото време за посещения е сутрин или привечер. В близост до храма има заведения, където може да се пийне или похапне. Има и невероятни плажове. Само на 4 км от там е и един от най-големите нудистки плажове в Гърция.
Що за чудо е това
Нос Сунион е най-южната точка на област Атика. Той отстои на около 70 км южно от столицата на Гърция. Смята се, че храмът е построен в архаичния период, но е имал злата съдба да бъде разрушен от вечните врагове на древните елини – персите. Това се е случило по време на втората гърко-персийска война, около 480 година преди новата ера. 40 години по-късно е бил възстановен от атинянския предводител Перикъл. След събитията от това време, храмът се сдобива и с крепост, която да го пази. Интересно е, че дорийските му колони имат 26 оребрявания, а не 20, които са характерни за този стил.
Един вандал увековечава името си
Храмът е с правоъгълна форма, с колонади от четирите му страни от агрилезки мрамор. В миналото те са били 34, но до днес са оцелели едва половината, а на една от тях може да се прочете думата „Байрон“, изписана на латиница. Да, това е известният английски поет, който собственоръчно е издълбал името си при посещението си в храма през 19 век. И да, падал си по подобни вандалщини. Все пак не бива да се забравя, че сутрин, след като е ставал от сън, е излизал до входа на своето имение, и типично по балкански е стрелял с оръжието си във въздуха. Следите от тази му дейност и до днес ясно личат, всъщност дупките от куршумите са първото, което посетителите на дома му виждат.
Вечният Омир
Това светилище на Посейдон е споменато в „Одисея“ на Омир като мястото, където Менелай спира при завръщането си от Троя. Все пак нека не забравяме, че възгорделият се Одисей, основният персонаж в епоса, е наказан точно от Посейдон за дързостта му да мисли, че човек, само чрез своя ум, може да постигне всичко без боговете. Той си спечелва гнева на бога на морето и за това, че е убил неговия син, циклопът Полифем. Заради тези си две прегрешения Одисей е осъден дълго да плава и да не може с години да се прибере до родната Итака.
„Ние пътувахме двама тогава обратно от Троя —
аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.
Но край атинския бряг, пред свещения нос на Сунион,
Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая
с тихите свои стрели връхлетя и прониза, когато
тъкмо греблото кормилно на бързия кораб държеше —
Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени
бе отличен е вещина да кормува сред вихрени бури.
Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,
да погребе с тържества погребални и с почит другаря.“
Омир, „Одисея“
В легендите
Какво казват легендите за храма? В митологията на древните гърци има история, според която Атина и Посейдон започнали спор кой да бъде покровител на град Атина. Пререкания като това били нещо обичайно за олимпийските богове и нерядко между тях са се разигравали люти битки. Но в този случай владетелите на Олимп се събрали на съвет, за да разрешат спора. Уговорено било, който направи най-добрият дар за хората, той да стане покровител на атиняните. Уверен в себе си, Посейдон ударил с известния си тризъбец една скала и от нея бликнала вода. Атина пък създала маслиновото дърво. Но изворът на Посейдон бил солен и не носел никаква полза за хората, а така Атина била избрана за покровител. Разгневен от изхода, Посейдон бил решен да отмъсти. За да бъде омилостивен, Зевс му обещал храм в негова чест. Така Всемъдрата получила Атина, а последното късче земя от владенията на нейните граждани, били отредени за храм на Посейдон.
Всъщност в областта съжителствали успоредно двата култа – и към Атина, която държи в ръцете си и меч, и маслинова клонка, но и към Посейдон. Точно до храма на морския покровител има и светилище на Атина. Това едва ли е случайно. Все пак не бива да се забравя, че основните занимания на атиняните от онова време са търговията, която тогава (а и днес) те правят чрез корабите, и защита с меч на всичко, което са успявали да се снабдят по море.
Зареждане ...