Над 3 пъти повече средства от ЕС е получила България, отколкото е дала. Това показва равносметката от членството ни в Евросъюза. Тя е за 17-те години, откакто сме в него.
България е направила 9,056 млрд. евро вноски в общия бюджет на ЕС. За същото време е получила 30,383 млрд. евро под формата на земеделски субсидии и преки плащания по оперативни програми. Това сочи справка от Финансовото министерство, публикувана от “24 часа”.
Или ако се тегли чертата, за 17 години страната ни
е получила даром 21,327 млрд. евро,
или средно по 1,2 млрд. евро през всяка една от тези години.
Към сметката трябва да се добавят и над 500 съвременни автобуса, над 40 трамвая, тролеи и други превозни средства, които обновиха градския транспорт във всички по-големи градове.
По отношение на заплатите, разликата е точно 320%, защото
в края на 2006 г. средната заплата в България беше 499 лв.,
докато през март 2024 г. вече е 2300 лв., т.е. се е увеличила повече от 4 пъти.
Аргументът, че инфлацията е изяла това увеличение, някак си не върви, защото между декември 2006 и декември 2023 г. тя е 92%. С други думи, и да я приспаднем, реалният растеж на средния доход пак излиза, че е над 3 пъти.
Днес малцина си спомнят, но към края на 2006 г. лихвата по ипотечните кредити се движеше между 6,9 и 7,95%. И дори това
на мнозина им се струваше нормално,
защото с наближаването на датата на присъединяването банките започнаха да калкулират по-малък риск и лихвата започна да пада още преди 2007 г. В предходното десетилетие тя беше над 14%.
От влизането ни в ЕС насам лихвата върху ипотечните кредити започна плавно да намалява, за да стигне в момента до размери от порядъка на 2,4 – 2,8%.
Имаше само едно кратко изключение – след началото на световната финансова криза тя започна да нараства, но това продължи докъм 2013-2015 г.
По отношение на покупателната способност, България
успява да се доближи постепенно до средното за общността ниво,
макар и движението да е със скоростта на охлюв. И както гласи шегата – за да настигне България останалия свят, той трябва да тича срещу нея.
При влизането на България в ЕС
покупателната способност на българското население е била 45,7%
средното в ЕС. Този процент се увеличава постепенно, за да стигне в момента 64% от средния за ЕС показател, т.е. е с 36% под него. И отново в годините на голямата финансова криза – през 2010-2013 г. личи задържане на растежа и дори леко намаляване.
Само че покупателната способност на българите
продължава както винаги да е на последното място в ЕС
Непосредствено преди България са Гърция, в която покупателната способност на населението е с 33% под средния за ЕС показател, и Латвия, в която е с 29% по-ниска.
Съвсем друго е положението с Хърватия, която увеличи силно този показател след влизането си в еврозоната и в момента той е само с 24% под средния за ЕС.
Истината обаче е, че
подоходното неравенство в България е доста голямо
и продължава да поставя страната ни на последно място в общността. Показва го коефициентът на Джини, с който този показател се измерва в целия свят от 60-те години на миналия век насам.
Коефицентът се движи от 0 до 100 и ако е нула или близо до нея. Това означава, че хората в тази държава получават абсолютно еднакви доходи. 100 означава, че само един човек получава всичките доходи, а останалите не получават нищо.
По време на социализма този коефициент в България е бил със стойност около 20. От 90-те години на миналия век се вдига рязко, за да стигне 40. При влизането ни в ЕС през 2007 г. той е около 38. А през следващите няколко години намалява леко, за да падне до 33,2 през 2010 г. Лошото е, че
оттогава постепенно се увеличава
и най-големият показател – 40,8, е достигнат през 2019 г. Но оттогава насам също започва да намалява и в момента е 37,2. С други думи, той е почти същият, какъвто е бил при влизането ни в ЕС или по отношение на неравенството в доходите България на практика не е постигнала нищо за тези 17 години.
Източник: 24 часа
Зареждане ...