демокрация

Равен брой българи искат да живеят в комунизъм и в демокрация

Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши години за България.

Еднакъв е процентът на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989  г. и преди 10 ноември 1989 г.

Това показват изводите от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, възложено евродепутатата от ГЕРБ Андрей Ковачев.

Поставени в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените, напълно идентичен брой анкетирани – 41% посочват, че искат да живеят в комунизма. Точно толкова са отговорили, че предпочитат демокрацията.

В разбивката по възраст се отчита, че само под една пета от хората между 18 и 39 г. искат да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализмът.

Българите масово свързват годините преди падането на комунизма със спокоен живот, липса на безработица и безплатно образование.

Много малко правят асоциация с репресиите и цензурата, налагана от режима

Тук преобладават положителните оценки най-вече свързани със социалните постижения на комунизма – работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8% / 7%).  След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период.

Българите масово не са наясно какво се е случвало в България след Освобождението

Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени. От една страна се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода. Прави впечатление, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период. Това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на респондентите за периода, както и на историческата му дистанция.изследване

 

Тествахме и отношението към различни исторически личности. Тук отчитаме няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях. Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя практически във всички възрастови групи.

Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.

- реклама -