Радев, НАТО, проекти, военна индустрия
сн. БГНЕС

Радев: Планът за възстановяване трябва да бъде променен, скочи срещу климатично неутралната икономика

Оценката на Брюксел за Плана за устойчивост и развитие на България е, че не просто е желателно, а трябва да се ревизират редица неща. Точно поради липса на достатъчно перспектива и устойчивост.

Това заяви днес пред журналисти в Брюксел президентът Румен Радев в отговор на въпрос дали служебното правителството планира ревизия на националния план.

Затова, по думите на президента, служебното правителство работи усилено за да предложи проекти, които да бъдат в съответствие с изискванията и духа на модернизацията на една европейска държава. „Надявам се служебният кабинет, там е концентриран сериозен експертен потенциал, да успее в срок да предложи тези проекти. Има определена времева рамка, в която те трябва да преминат одобрение и съгласуване, да се върнат пак и ако следващото редовно правителство ги припознае, това означава, че работата ще бъде свършена и може да се продължава нататък“, заяви Румен Радев.

Запитан дали има информация, че компании, които попадат по санкционни режими са строили „Турски поток“  в България, с техника, която е отклонена от европейски проекти и дали е готов да инициира разследване, държавният глава посочи, че други институции инициират разследвания.

„Ще се направи всичко възможно това да се  провери. Не само „Турски поток“. Виждате, че цяла магистрала се строи „на тъмно“.  Огромни ресурси се плащат, знаете 4,5 млрд. лв. с „ин хаус“ процедури без обществена поръчка, с неясни критерии и когато се строи „на тъмно“, винаги се създават условия за две неща – условия за корупция, условия за ниско качество“, посочи Румен Радев.

Държавният глава добави, че тези проверки са изключително трудни, защото тепърва трябва да се разбере кои са контрагентите.

Не е известно и какви пари са получавали те, срещу какви дейности, при какви гаранции и при какво качество.

„Това са сложни механизми за проверка, защото изискват големи екипи от хора, а всъщност това са същите хора, които са сключвали договори, които са раздавали пари, които са изготвяли технически спецификации, които са приемали обектите за готови. Трябва да се мобилизират същите институции и контролни органи, които досега не са реагирали, дали са имали информация, или не“, подчерта още президентът.

На фона на приетото през декември решение за намаляване на емисиите на парниковите газове с над 55% до 2030 г., липсата на допълнителни мерки, които да защитят държави като България, означава богатите страни да стават още по-богати, а бедните – още по-бедни и неконкурентоспособни.

Това заяви държавният глава Румен Радев.

Президентът подчерта, че идеята за климатично неутрална икономика трябва да стане факт, но тя има своите рискове. За да се върви към реализация на решението за емисиите, се изискват сериозни инвестиции, които трябва да се предоставят „от тези, които ни тикат в тази посока“, защото България няма ресурсите да го направи, посочи още президентът. Той допълни, че  безропотното следване на това, което вече е прието, означава съвсем скоро ние сами да се откажем от базовите си мощности, защото поддържането им ще стане непосилно.

Това, по думите му, ще доведе до редица сериозни проблеми и ще окаже сериозен ефект върху най-уязвимите социални групи. „Ние сме длъжни да защитим, доколкото можем в тази ситуация, нашия интерес и да убедим европейските ни партньори, че ако някой иска, а то вече се иска, заложено е в документите, да постигнем това като национална цел, трябва да ни подкрепят изключително сериозно, иначе проблемите при нас ще бъдат огромни“, заяви още държавният глава.

Президентът Радев изтъкна и че при заложените промени България рискува да загуби автономност, защото 50% от енергийния микс на страната идва от въглища и това ни прави независими от ресурси, технологии, хора.

„Ако това изчезне, ние трябва да го заменим с нещо друго. И начинът на неговата замяна ще води до това да загубим автономност“, посочи той и подчерта, че нямаме национални решения как да развиваме енергетиката си, както и стратегия с хоризонт 2030-2050 г. „Затова искаме в Плана за възстановяване и устойчивост да залегнат такива проекти, които по възможно най-бърз начин да допринесат за построяването на необходимите мощности, които да бъдат и на съвременно ниво, да отговарят на зелени изисквания и да гарантират ефикасност, ефективност и най-вече автономия на нашата енергетика, от която имаме голяма нужда“, коментира още президентът.

 

- реклама -