Малкият Албърт

Психологическите експерименти: „Малкият Албърт“

Продължава нашата поредица, в която ще ви разкажем за някои от най-известните експерименти в човечеството

„Малкия Албърт“ е известен психологичен експеримент, воден от бившия бихейвиорист Джон Б. Уотсън и неговата студентка, за която по-късно се жени Розали Райнер. Идеята им била да се докаже, че емоционалните реакции на човека са условни рефлекси.  Уотсън е известен с твърдението си, че може да превърне 12 здрави бебета в каквито си пожелае личности.

„Опитното зайче“ е 9-месечно бебе, при което умишлено е предизвикана фобия

Детето, останало в историята като Малкия Албърт било изложено от Уотсън и Райнер на поредица от стимули.

Момченцето било напълно стабилно емоционално и психически. Учените му показали различни животни и предмети, включително бял плъх, заек, маймуна, маски с косми,  горящи вестници и наблюдавали неговите реакции. Първоначално бебето нямало никакъв страх от нещата, които виждало и проявявало типичното любопитство към тях.

След това Уотсън оставил Албърт да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който той я докоснал, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът. Малкият се изплашил силно и се разплакал. Експериментът обаче продължил – всеки път, когато малкия Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.

Така след няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с плашещия звук.

„В мига, в който му бе показан плъхът, бебето започна да плаче, почти мигновено се обърна рязко наляво, падна на лявата си страна. След това успя да се изправи на четири крака и започна да се пълзи толкова бързо, че едва успяхме да го хванем преди да стигне до ръба на масата„, описват наблюденията си от експеримента учените.

Страх от всичко бяло и пухкаво

Експериментът продължил и през следващите дни, през които се оказало, че малкия Албърт реагира по същия начин когато му бъде показано бяло зайче, брадата на Дядо Коледа, кожено палто или дори само топка памук.

След месец почивка, учените решили да проверят дали бебето е запаметило придобития страх и отново го подложили на подобна серия, по време на която му показвали „страшните бели неща“. И отново предизвикали шокиращ ужас, последван от силен плач на невръстното момченце.

Резултатите са публикувани за първи през във февруарското издание от 1920 година на „Experimental Psychology”.

Критики към експеримента с малкия Албърт

Докато експериментът е един от най-известните в психологията и е включен в почти всички учебници, той бива и критикуван широко. В днешни дни по медицински и етични причини подобен експеримент не може да бъде извършен.

Но, каква е съдбата на бебето? Смята се, че Албърт е бил на около годинка, когато опитите с него приключват. Въпреки, че Уотсън споделя какво би могло да бъде направено, за да бъдат премахнати развитите у него фобии, той в крайна сметка „нямал време“ да се занимае с бебето и вероятно страховете у детето да са продължили дълго след проведения експеримент.

През 2012-та други учени твърдят, че са открили самоличността на малкия Албърт, който останал анонимен. Според техните данни неговото име било Дъглас Мерит и детето е починало на шест години на 10 май 1925 г. от хидроцефалия.

Бек и Алън Дж. Фридлънд публикуват откритието си, че Дъглас Мерит не е „здравото“ и „нормално“ дете, което Уотсън описва в своя експеримент от 1920 г. Вместо това те установили, че „малкият Албърт“ е страдал от хидроцефалия още от раждането си и  учените са знаели за неговото за състояние. Това според тях напълно компрометира и резултатите от един от най-известните експерименти в психологията.

- реклама -