Психологът Галина Кабаджова пред FN: Масовата истерия е по-заразна от самото заболяване

Коронавирусът в България е факт в България от днес!

Далеч преди това да се случи обаче, станахме свидетели на паника сред населението, която въпреки уверенията на Националния щаб и всички експерти, изпразни магазини и аптеки.

Защо се случи това, как се разпространяват неверни или непотвърдени слухове и до какво води това? Как работи психологията на масата в случай на опасност? С тези въпроси се обърнахме към психолога Галина Кабаджова. Ето експертното мнение!

– Защо хората са в паника от коронавируса? Само медиите ли са виновни за това?

– Паниката от психологическа гледна точка е състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, която надделява над рационалното мислене. Тук става дума за потребности, които са в основата на нашето поведение. Говорим за три базисни потребности – сигурност, храна и перспектива за бъдеще. За моето бъдеще и това на децата ни. За момента нито една от тези потребности не е задоволена. В международен план сме свидетели на един огромен хаос, непрестанна опасна ситуацията, в национален план виждате какво се случва. Изпълнени сме със страхове от грипни епидемии, бежанци, завишаване на цените и все по-трудно оцеляване.

Всичко това представлява една заплаха за нашия живот и здраве. Когато имаме едно обстоятелство каквото е коронавируса и към него добавим преобладаващо негативна информация, хората е най-вероятно да са поддадат на стрес и масова психоза. И това води до необмислени решения, взети под въздействието на този страх.

– Кое е нещото, което кара масите да действат ирационално (запасяване с храни и лекарства, отменени пътувания и т.н.?

– Доста често причината за такива действия е стадния инстинкт. Това е поведенчески механизъм на базата на поведението на другите. Състояние на кооперативност в действията на масите.

Но тук по-скоро акцентът е другаде! Когато имаме една случайна група от хора нямаме модели на поведение и тогава най-слабите стават модел. При криза ние взимаме модели наготово. Това се изразява в паника от по-слабите. И ние не разпознаваме опасността, а тя е, че психическата зараза е много по-силна от самата болест.

– Защо твърдите, че масовата истерия е по-опасна от самото заболяване?

– Със сигурност тя е по-опасна, защото е предизвикана от по-слабите и е много по-заразна. При масовата психоза водещи са емоциите, а критичната мисъл липсва. Това винаги е формула за паника, а това е с лоши последици за обществото. Колкото по-ниско образовани са хората, толкова по-малко критични са и по-лесно се поддават на психоза. И мисля, че това наблюдаваме в момента.

Човекът има способност да предугажда опасност за разлика от повечето животни. При ситуацията като днешната разпространението и истинността на информацията играят ключова роля. Живеем в един поток, който непрестанно ни информира за опасност. И какво прави в този момент човек ? Инстинктът казва „Бягай“!, „Спасявай се“!

– Как страхът променя начина ни на живот и какъв е начина да бъде преодолян?

– Страхът е аларма за оцеляване. Тя се включва тогава, когато чувстваме живота си застрашен. И в този смисъл той е полезен, но само когато е овладян. Със страха можем да се борим на индивидуално ниво. Когато сме в ситуация с много хора ни е много по-трудно. Това, което трябва да правим е да запазим спокойствие. И най-вече нещо, което не виждам напоследък – критичното мислене, ясният поглед над нещата и реален поглед за това какво действително се случва. Трябва да търсим достатъчно доказателства за реална опасност. Ето, стана ясно, че коронавирусът не е толкова опасен, но някак си тази информация се пропусна.

– Аз не мога да се съглася съвсем с това. Информацията, която предоставяме е повече от изчерпателна.

– Абсолютно се съгласявам с това мнение. Медиите отдавна дадоха да се разбере, че този вирус не е толкова опасен. Какво се случва с хората обаче – те са тези, които пускат неверни и преувеличени слухове. Защото страхът надделява – страх ме е за оцеляването ми и започвам да се презапасявам с какво ли не, без всъщност да си давам сметка, че това е излишно. Тук също се появява стадния инстинкт, за който говорихме и посоката, която по-слабия и без критично мислене поема.

– Т.е. вие казвате следното: Че от ключово значение е интелектът и критичното мислене при асимилиране на една информация?

– Точно така. Критичното мислене зависи от нивото на образованост и личното развитие. И сега влизаме в темата за психичното здраве и доколко тя ни е позната. Когато аз съм наясно с моето психично здраве и знам кога имам нужда от помощ и как да се справя с бърнаута, тогава търся психотерапевт, за да избегна по-сериозни последици. Но когато не осъзнавам тази потребност се поддавам много по-лесно на масовата психоза. А вие знаете, че в България не отдаваме голямо значение на психичното здраве.

Ето, например случая с протестите на медицинските сестри – тези хора не са си обърнали внимание. И виждате, как индивидуалната проблематика става масова, когато аз не мога да си реша моя си проблем, собственият ми стрес и тревожност и с това повлияя на околните. Т.е. важно е да си обърнеш внимание първо на себе си, защото тогава е много по-малко вероятно да се поддадеш на масовата психоза.

– Има ли грешка в комуникацията между държавата и хората в този смисъл? Защото държавата като такава най-малко има полза от създаване на паника?

– Държавата като държава – да! Но я се замислете дали отделни индивиди или групи нямат полза от това. Но това е друга тема.

По-скоро от психологическа гледна точка ми се струва, че има липса на разбиране и едни преобладаващи обвинения. Има голяма пропаст между двете групи хора. От една страна е народът, а от другата управляващите. И нито една от тези страни не желае да прави компромис. От политическата страна се пренебрегва човешкия фактор – поставят хората пред избора оцеляване или достойнство, което е абсурдно. А от друга страна хората показват едно нежелание да се приемат промени, да се води диалог.

Докато тези две страни не намерят начин да изградят мост една към друга няма да се постигне диалог, нито някакъв успех.