Образователната система все повече се среща със симптомите на децата и все повече образува и втърдява своите симптоми.
Това казва психологът Аделина Иванова. По думите й зад странните постъпки на децата се крие страдание. Когато детето се държи неадекватно на ситуацията, нарушава правилата и пречи на останалите в час, то не е непременно за порицание. Зад тези прояви може да се крие едно наистина наранено сърце.
Г-жо Иванова, какво представлява симптомът: „Ученикът прави това нарочно“?
Ежедневието на педагозите все повече е наситено със ситуации, в които те се явяват фигурите, към които се адресират детските страдания и неотреагирани емоционални травми. Някои ситуации изваждат мигновено от равновесие учителя, който задълбочил се в преподаване на своя материал, изведнъж се оказва изправен пред изразяване на нещо непоносимо от детската душа.
Можете ли да разкажете конкретен случай?
Случай с ученик по време на час. Показват илюстрация на мумия и ученикът изведнъж ляга на земята с разперени ръце и крака. Това втрещява учителката и тя започва да търси медицинското лице. Впоследствие се оказва, че детето се усмихва. А останалите деца споделят, че това не му е за първи път. На екипна среща с участие и на родител други учители споделят, че ученикът има потребност да бъде стимулиран да се концентрира и до него винаги да има присъствие.
Какво се е случило всъщност?
Момчето е загубило близък, с когото не е успяло да се види за последно и да се раздели. Бе насочено преди време за консултации с детски невролог и за ритмично посещение при психолог извън институцията. Според медицинските изследвания няма органична причина за тиковете. Щяло да ги „израсне“. До този момент това не се е случило. Все още те са негов „партньор“ и все повече търпи подигравки и закани от непознати извън училището. Защото някои деца и младежи разпознават в тези движения гримаси, насочени към тях.
Какъв съвет можете да дадете на родителите?
Ние, психолозите, продължаваме все така настоятелно да съветваме близките на такива деца за регулярни посещения на децата при психолог.Там, където те ще бъдат приети без оценяване, ще бъдат себе си и ще може да отреагират това, което толкова време ги блокира. Много е важно децата да направят връзка с подходящ колега, не просто с психолог. Споделих всичко това, за да насоча вниманието към важността на екипните срещи за подкрепа на децата и техните семейства на територията на училището и неговите външни партньори. Реалността най-добре показва необходимостта от това – да разграничаваме страданието зад „странните“ постъпки на децата.
Има ли все пак деца, които да правят номера нарочно?
Няма дете, което да прави симптом „нарочно“. Ако има нещо, в което да се променя образователната система, това е чрез работа с нас, психолозите, да се помогне за въвеждане на знание в педагозите как да не виждат в постъпките на децата единствено умисъл. Това би помогнало и на детето, което им „прави номера“.
Зареждане ...