Из житие на св.Кирил, IX век
„Когато Философът беше във Венеция, епископи и попове налетяха на него…говорейки:“Ние знаем само три езика, с които да славим Бога в книгите – еврейския, гръцкия и латинския“. Философът им отговори:“Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички народи да бъдат слепи и глухи?“
12 века по-късно латинският е мъртъв, на гръцки говорят само съседите на юг, а иврита е труден дори и за евреите. А св. Кирил се върти в гроба и мира не може да си намери, защото ползвателите на неговата азбука системно я изкривяват до степен, в която някои характерни звуци се заменят с цифри, знаци и неясно какви маймунки. Планът на Бог да накаже хората, заради тяхната самонадеяност, работи с пълна сила. Създателят, обаче, допуснал глобализацията, което видно довежда до обединяването на нациите под общ езиков знаменател, който някои наричат английски, а други Интернет.
Така децата, масово хулени заради тяхната безпростветност, заменят едно знание с друго. Дали е тъжно, че се справят по-добре с машинните езици, отколкото с родния си език? Ангажираните с просветата хора, правят каквото могат по силите си, за да съхранят езика в чистия му вид, но ей Богу, какви невероятни усилия им коства това.
Толкова, че става невъзможно в рамките на училищното образование да се изкарват високи оценки на изпити, които са предвидени да бъдат съобразени с преподавания материал. И как стана така, че родният език се изучава със същите усилия, като чуждия? Но не и с такова желание…
Бедни ми св.Кириле и всички вие Седмочисленици, простете ни английския, немския, френския…Все пак се опитваме да не забравяме българския! Благодарим на ентусиастите, грамотните и тези ваши последователи, които пазят в сърцата си милост към родното, уважение към историята, преклонение пред просветата!
Честит 24 май!
Зареждане ...