Прокуратурата: Няма необходимост от нова фигура на прокурор, разследващ обвинител №1

Отрицателно становище за необходимостта от създаването на нова фигура на прокурор, разследващ „обвинител №1“, депозира в Народното събрание държавното обвинение. Становището на прокуратурата е във връзка с внесения от депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предвижда даването на изключителна компетентност на конкретен обвинител да се занимава с разследвания срещу главния прокурор, при евентуални данни за извършено престъпление.

Законопроектът на управляващите бе внесен преди малко повече от седмица в парламента по искане на Венецианската комисия напълно изненадващо, без предварителни консултации с конституционалисти и експерти. Неговата целесъобразност обаче, бе оспорена от редица юристи. Предстои в сряда Правната комисия на Народното събрание да гласува по проекта за изменение в НПК преди първото му гласуване в пленарна зала.

Най-същественият акцент в становището на прокуратурата се отнася до липсата на каквато и да било необходимост от конституирането на подобна нова длъжност, тъй като и законът, и Конституцията вече са предвидили механизъм за разследване на главния прокурор, ако има данни за извършено от него престъпление. От държавното обвинение се позовават и на наскоро постановеното от Конституционния съд на Решение №11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело №15/2019 г., според което всеки прокурор в държавата има компетентност и може независимо да проведе разследване на главния прокурор, като в случая правомощията на последния за надзор за законност и методическо ръководство не се отнасят до хипотезата, в която самият „обвинител №1“ е заподозрян в престъпление.

По тази причина и от обвинението отказват да вземат отношение по конкретните идеи на ГЕРБ и Обединени патриоти за промени в НПК.

„От своя страна всеки прокурор е функционално независим и когато му е възложено извършване на проверка или провеждане на разследване по сигнал срещу главния прокурор, той дължи подчинение само на закона. В тези случаи надзорът за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени“, мотивира становището си прокуратурата.

„При така съществуващата нормативна уредба, в действителност, в Прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, по които прокурорите съобразно компетентността си работят и се произнасят по същество, както и по всички останали преписки. Стандартът е един и същ, независимо от служебното положение на лицето, срещу което е насочен сигналът. В тази връзка не са констатирани законодателни пречки или практически затруднения при прилагането на закона. Гореизложеното не обосновава необходимост от създаване на нова фигура – прокурор с изключителна компетентност за разследване срещу главния прокурор. С оглед така изразеното отрицателно становище, Прокуратурата няма да вземе отношение по конкретните текстове на законопроекта“, пишат от прокуратурата.

- реклама -