Прогноза: Масови фалити, ако няма държавна помощ за тока

Спрямо 2019 г. електроенергията, която плаща бизнесът, е поскъпнала между 1,7 и 3,5 пъти. При това сравняваме с цената, която фирмите плащат след компенсациите от страна на държавата.

При тези на газ увеличението на сметките за една година /юни 2022 спрямо юни 2021 г/ е точно два пъти.

Но по-лошата новина е, че бъдещето е абсолютно неизвестно.

Постановление на Министерския съвет за нови компенсации след 30 септември все още няма.

Това не е кой знае каква новина, защото и миналия път държавната помощ за бизнеса беше разписана в „12 без 5“,

тоест в предпоследния ден от изтичащия месец, след канонада от декларации, становища, обвинения и натяквания, предаде Марица.

Сега обаче и търговците на енергия започват да стават нервни.

Във всяко писмо до свой клиент те дебело подчертават, че независимо кой покрива сметката за ток – бизнесът или държавата от свръхпечалбите на БЕХ, при тях парите трябва да стигнат навреме.

Ако това не стане в разумни срокове, бизнесът ще опере пешкира и ще трябва да плати всичко накуп.

Сметката за ток на хранителен магазин в Пловдив за август е 12 094 лева. Компенсацията от държавата само за тази фирма за един месец е 10 020 лева.

Така с пример можем да онагледим ситуацията с държавната помощ към бизнеса заради невиждано скъпия ток.

Съобщението от последните редове, което донесе безсънни нощи на търговците

Ситуацията със сметките през септември ще бъде приблизително същата, но за октомври – никой нищо не знае.

Собственикът на хранителния магазин вече си представя как фактурата му вече се състои само от един ред – дължима сума с ДДС – 12 000 лева, а вторият ред – компенсации съгласно постановление на Министерски съвет, липсва.

От няколко дни бизнесът бие тревога, че компенсациите заради скъпия ток са разписани с постановление на МС само до края на септември.

Слухове, че от следващия месец токът за бизнеса може да достигне 1,20 лева за киловатчас влуди търговците миналата седмица.

Дори да се сбъдне най-оптимистичният сценарий – да продължат в същия размер до края на годината, редно е това да се знае навреме.

За да може фирмите да планират разходите си, приходите, обема на производство, евентуално заплатите на служителите и ако нещо остане – за някоя инвестиция.

От изключителна важност е да се определи и точният механизъм на държавната помощ за небитовите клиенти, защото откакто цените полудяха, формулата бе променяна няколко пъти.

В момента  „Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира крайните клиенти на електрическа енергия в размер 100 на 100 от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на БНЕБ  за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв./MWh.

Не се изплаща компенсация за клиенти с цени под базовата цена от 250 лв/MWh. Само за протокола ще отбележим, че съвсем наскоро мегаватчас задмина 1000 лева в пиковите часове, а средно за август е 913 лева без ДДС и надбавките от доставчика.

Всъщност, бизнесът много мрази думите „държавна помощ“, защото смята, че това е „връщане на надвзетото от предприятията, в резултат от изкривения енергиен пазар“.

Търговците не чакат

Най-отдолу на фактурите за консумирана енергия търговците са оставили няколко почернени реда, за да се набиват на око.

Те гласят, че ако доставчиците не получат финансиране от Фонд Сигурност на електроенергийната система в разумни срокове, те ще поискат погасяване на пълния размер на сметката преди начисляването на компенсацията.

Това се прави като вид застраховка, че самите търговци ще имат финанси, за да продължат да купуват и доставят енергия от борсата.

Освен това доставчиците искат авансово плащане на база на консумираната енергия за предишния месец, за да си осигурят финансов ресурс да купуват електроенергия.

Така сметката, която трябва да плати цитираният в началото магазин, отново става над 12 000 лева

Какви са заплахите

Забавяне на решението за компенсации ще доведе до тежка ликвидна криза в огромната част от небитовите потребители на еленергия с краен ефект – спиране на производства и съкращаване на работни места.

На фона на продължаващите серия от кризи българският бизнес не е в състояние да понесе пореден ценови удар, посочват в обща декларация от БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ.

Бизнесът припомня, че в групата на небитовите потребители, освен предприятията, са и всички обществени институции – болници, училища, детски градини, музеи, театри, общински администрации и т.н.

Предприемачите знаят, че от популистка гледна точка държавата и кое да е правителство няма да си позволи да пусне в дървена ваканция училищата или да остави болни на студено. За тях пари все ще се намерят.

Към бизнеса обаче, който се очаква да работи за печалби, нагласите не са толкова благородни.

Работодателските организации настояват в проекта за Държавен бюджет за 2023 година да бъдат предвидени средства за продължаване на програмата за компенсиране и след 1 януари догодина, като се подготвят изменения в закона, за да може да се ползват като източник наред с БЕХ, и неочакваните печалби при електропроизводството и в частния сектор.

- реклама -