Пламен Киров

Проф. Пламен Киров пред FN: Трябва закон, който да каже какви права се ограничават при извънредно положение

Тази сутрин в цяла България бе обявено извънредно положение заради COVID-19. Така и не стана ясно обаче, какво ще ни бъде забранено да правим през този период от един месец и с какво ще сме длъжни да се съобразяваме по разпореждане на властите. Кой какви правомощия има в тази ситуация – коментар на бившия съдия в Конституционния съд проф. Пламен Киров за Flashnews.

Какво означава извънредно положение и как е регламентирано то в Конституцията?

– Извънредното положение е родово понятие. В него се включват състоянието на война, военно положение, а от там насетне Конституцията не е изчерпателна и дава възможност да бъдат въвеждани и други извънредни положения. Като в неотложни случаи, когато има извънредна заплаха за обществото и държавата, като Конституцията има предвид създаването на законодателна рамка за различните видове извънредни положения. Те могат да бъдат и извънредно финансово положение или пък положение, свързано с големи производствени аварии, които застрашават населението. Или както е в случая да е свързано с епидемии. Трябва обаче да има предварително създадена законова рамка, тоест специален Закон, който да предвижда мерките за преодоляване на съответната обществена заплаха. Tакъв Закон в момента няма. В миналото имаше Закон за управление при кризи, който беше отменен 2009-а година и от тогава няма закон, който да урежда различните видове извънредно положение. Има уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили, има в Закона за преодоляване на бедствия и аварии, има в Закона за Народното здраве и в Закона за борба с тероризма.

Те няма ли да са достатъчни при сегашното извънредно положение?

Не. Ако отворите Закона за отбраната и въоръжените сили, където е най-развитата систематически уредба, там се засягат такива извънредни положения, които са свързани със заплаха на националната сигурност, произтичаща от външни военно-политически проблеми и конфликти. Там, където трябва да действат въоръжените сили, Министерството на отбраната, МВР. В случая ние нямаме военна заплаха, а един катаклизъм, свързан с епидемия от вирус. Такъв специален закон, който да урежда какви права на гражданите се ограничават при епидемия и какви извънредни правомощия придобиват органите на изпълнителната власт за преодоляване на обществената заплаха няма.

И в този контекст спекулации ли са твърденията, че в тази ситуация ни се отнемат гражданските права?

Такива спекулации са пресилени, но не са без основание. Защото какво направи Народното събрание? То въведе извънредно положение и каза МС да предприеме необходимите мерки за излизане от тази криза. Тоест, парламентът даде едно бланкетно разрешение правителството да действа без да има Закон, в който да бъде указано какви мерки могат да бъдат предприети. Трябва да има закон, в който да бъде ясно записано ако възникне такова състояние, кои права могат да бъдат ограничени, в каква степен да се ограничат и кой е органът, който може да ги ограничи.

И сега в такъв случай, какви ще са правомощията на премиер и какви на президент?

Аз не знам, законодателството мълчи. То това. В решението си НС се позовава на чл. 57, ал. 3 от Конституцията. Там е казано какви права не могат да бъдат ограничавани, което означава, че всички останали могат да бъдат ограничавани. Но, конституционния текст предвижда, че те могат да бъдат ограничавани само за определен срок. Да, извънредното положение е за 30 дни, този срок може да бъде продължен ако в рамките на този един месец ние не можем да се справим със ситуацията. В следващия текст на решението пише, че МС се упълномощава да вземе всички извънредни мерки за овладяване на ситуацията при съблюдаване на чл. 57. В този текст е казано, че могат да се ограничават основните права на гражданите временно, но само със закон. И сега ще се наложи да вкарват изменения в различни закони заради това извънредно положение.

- реклама -