проф. Михаил Константинов
сн. БГНЕС

Проф. Михаил Константинов пред FN: Машинното гласуване е практика в държавите с преобладаващо неграмотно население

Преди няколко дни, наред с ремонта във властта, машинното гласуване бе посочено от вицепремиера Дончев като една от най-големите задачи, стоящи пред правителството в следващите месеци. Веднага след гласуването на неуспешния вот на недоверие, той обясни, че работна група започва работа по прецизиране на законодателството, така че да се изпълни закона на следващите избори да се гласува с машини. Такова е искането и на протестиращите на улицата, както и настояването на опозицията.

Изборна панацея ли е машинното гласуване или то може да ни докара повече главоболия от очакваното? Кой и как ще гарантира, че машините няма да разпространяват коронавирус между гласуващите, когато и да са следващите избори?

По горещите въпроси разговаряме с математика проф. Михаил Константинов, който е и председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“.

– Премиерът Борисов още при приемането на машинното гласуване заяви, че то е отмираща практика в ЕС, но за да избегне упреци, правителството му ще осигури закупуването на апаратурата. Прав ли е?

– Нека преди всичко да кажем къде има машинно гласуване в Европа – в град Брюксел. Толкова. Забележете не в цяла Белгия, а само в Брюксел. В Европа има 42 държави и хиляди градове, но с машини се гласува само в един от тях.

И каква е причината за това?

– Машинното гласуване е добро решение, когато изборите са прости, примерно както в Индия. Там се гласува мажоритарно и избирателите трябва да избират между 30-40 имена, които са кандидати в техния избирателен район. Хората просто трябва да натискат един клавиш, на който има картинка – слонче, лъвче, маймунка и т.н.

Избирателните машини в Индия / сн. БГНЕС

Това е, за да може човек да се ориентира правилно и да направи своя избор. В Индия машинното гласуване е задължително, защото населението е неграмотно и в голямата си част никога не е държало химикалка през живота си. Затова няма как да попълват хартиени бюлетини. Но това, че хората са неграмотни не означава, че са глупави – те си натискат съответната маймунка или слонче и правят своя информиран избор.

сн. БГНЕС

И все пак – какви са предимствата на машинното гласуване? Не може да няма такива…

– Както вече обясних то е подходящо при простите избори, а в индийската система могат да гласуват и неграмотните – ето ви предимството. Разбира се, има и някои други – при машинното гласуване, общо взето, машината ви пречи да си сбъркате бюлетината. Примерно, често срещана грешка е човек да отбележи два избора в бюлетината, когато има право само на един. Когато направи това върху хартиена бюлетина, гласът му автоматично става недействителен. Машината обаче няма да ви позволи да направите два избора. Естествено, и обработката на резултатите е много по-бърза, а в идеалния случаи и по-точна. Но, само ако няма съответната манипулация, защото знаете това е възможно да се прави не само с хартиените бюлетини – колкото по-компютъризирана е системата, толкова по-лесно е да се манипулира тя. В Европа не само го няма машинното гласуване (има го за 1% от населението), но там където имаше го изхвърлиха.

сн. БГНЕС

Да кажем и къде го имаше – в Холандия, където беше 100% машинно гласуване, в момента е 0%. В Ирландия купиха нови и прекрасни машини за стопроцентово гласуване, а на другата година ги изхвърлиха. В Германия имаше два успешни избора, когато се използваха машини, макар и не за целите избори, а частично. На третия път ги изхвърлиха. Затова аз имам един много добър съвет към нашите ентусиасти тук – вижте големите, хубави западни държави.

– И какво излиза – има реална опасност да купим машини за милиони левове само за едни избори и след това те да хващат прах някъде?

– Това не е мой проблем. Аз до момента дори не съм ви казал дали машинното гласуване е хубаво или лошо – само казвам къде го има, и че в Европа го няма. И, че е много хубаво там, където населението е неграмотно. Това не е само в Индия – там има и неграмотни и големи умове. В Бразилия както знаем също няма висока грамотност и там си има машинно гласуване, също така във Венецуела. Щом една държава има проблем с грамотността на населението си тя въвежда машинно гласуване за да улесни хората.

– Също така вие имате и някои хигиенно-медицински съображения относно гласуването с машини?

сн. БГНЕС

В нашия кодекс е предвидено във всички секции, в които има повече от 300 избиратели да има само машинно гласуване. Това означава, че в някои секции ще трябва да има по 3-4 машини, защото е доказано, че на 1 машина могат да гласуват между 180-190 души за един ден.

Но, има секции, в които гласуват по 600-700 човека, така, че с една машина няма да стане. Тези машини, както е записано в ИК, трябва да са с тъч скрийн или иначе казано със сензорен екран. Представете си: идва първият избирател, заразен с коронавирус, а той даже не знае. Пипа екрана с пръст, след него влизат още хора и пипат същия екран, а след това си докосват лицето, устата, носа… Какво става? Защото там няма къде да се миете в секцията, това не е баня. Искам да кажа на почитаемите депутати, че трябва да осигурят 100% медицинска сигурност на този процес. В противен случай ще повторим дивотията на французите от март, които забележете без машини заразиха десетки, да не казвам стотици хиляди и 3 000 души починаха. Заради едните избори! Ако сметнем, че България е 10 пъти по-малка, това значи да убием 300 българи. Затова трябва това гласуване да се обезпечи от медицинска гледна точка. Нека да питат щаба, да извикат вирусолози и да кажат как да осигурят сигурността на гласуващите. Докато не го направят, това за мен ще е убийство.

– Вицепремиерът Томислав Дончев говори и за това, че е нужен дебат дали да се експериментира и с дистанционно гласуване по пощата. Вие на какво мнение сте?

– Виждате, че 40% от човешките дейности след идването на пандемията преминаха в дистанционна форма. Включително обучението. Затова няма нищо по-естествено да имаме и дистанционно гласуване. То бива два вида – по интернет или по пощата. Нека да видим къде в Европа има интернет гласуване? В Естония, където избирателите са около 1 милион, има го и в три швейцарски кантона, ама май там се отказват. Наскоро много интересен опит направиха в Русия, където имаше голям референдум, след който техния президент ще може да управлява до „края на света“. Големи изборни в райони, включително в Москва гласуваха тогава по интернет с една процедура, която руснаците си я направиха и смятаха, че е много хубава. И се оказа, че още преди да приключи изборния ден, в интернет се появи пълния списък на гласувалите с всичките им лични данни и с информация кой как е гласувал. Аз лично нямам против да си дам сам ЕГН-то и дори да ви кажа за кой съм гласувал. Но, когато у нас има такова гласуване, то не трябва да противоречи на българската Конституция. А, в нея е казано, че „ВОТЪТ Е ТАЕН“.

Ако вие в секцията си покажете бюлетината, комисията ще ви анулира гласа. Така, че как може да има дистанционно гласуване и то да остане тайно? Това е просто нонсенс. Дистанционното гласуване по дефиниция не е тайно, следователно за да се въведе такова в каквато и да е форма, първо трябва малко да си променим Конституцията. И да махнем тайната на вота. И естествено да се осигури защита на личните данни. Защото иначе много хора ще се почувстват нещастни, когато личните им данни и за кой са гласували „цъфнат“ в мрежата.

- реклама -