Проф. Ивайло Христов, народопсихолог пред FN: Защо се презапасява българинът, как оцелява през пандемията в страх и недоверие

След началото на пандемията у нас и по света започна масово презапасяване с храна и продукти от първа необходимост, а особено впечатление направи рязкото снабдяване с големи количества на тоалетна хартия. През последните седмици родните аптеки останаха без необходимите лекарства за домашно лечение на COVID-19.

Феномен ли е презапасяването, показва ли то страх или предвидливост? С народопсихологът и преподавател в УНСС проф. д. н. Ивайло Христов разсъждаваме за  психологията на българина да трупа вещи и има ли това обяснение с нашето минало и история.

 

Нашенска черта ли е да се презапасяваме? През 1991 година Филип Димитров ни каза „За Бога, братя, НЕ купувайте!“. Преди дни здравният министър казва:  Уважаеми съграждани, сънародници, не се презапасявайте с лекарства, не купувайте антибиотици от аптеките и не се самолекувайте!

Националният ни характер трудно може да бъде разбран без двата фактора – реализъм и съобразяване. Реализмът е една от най-българските народопсихологически черти. Те са които ни държат живи и здрави в продължение на векове.

Българинът не е човек на крайностите, а на разумната мярка, той не рискува, а преди всичко съобразява.

Обстоятелство, което произтича от мъдростта на българина, от стремежа му да се превъзмогнат стълкновенията и кръвопролитията, от надеждата, че разумът ще победи. Българинът е патил и страдал много, лъган е много и затова предпочита диалога пред стихийните пориви.

Що се отнася до презапасяването – то е следствие и от прочутото „за всеки случай“. От бедността и несигурността произтича непрекъснатото лишаване от храна и удобства, сметкаджилъкът, болезнената привързаност към вещите. Във всяка българска къща могат да се намерят непотребни и никога нямащи да потрябват предмети: счупени прозорци и огледала, изтърбушени столове, разкъсани дюшеци и т.н. Нито един европеец не би разбрал този род „спестовна страст“ на българина. Защото тя е родена от българската стопанска несигурност, от жизнената философия на оцеляването и предвидливостта, както и от грижата за поколенията.

Това масово купуване неща, които дори още не са ни нужни първичен инстинкт ли е или е действие от страх?  

Нека да не бъдем крайни. Това, което наблюдаваме в момента е част от един нов тип спестовност, който не е познат в миналото. Днес българите държат в банките над 30 милиарда лева. Защо? Защото нямат гаранция, че утре ще имат работа; защото за здравеопазване трябва да се „доплаща“; защото пенсиите не достигат и е нужно да се допълват и т.н.! Но тази спестовност няма за цел да развива производството. Тя е средство да се компенсират редица социални потребности на човека, които днешното общество не може да му гарантира. Особено пък в сегашната ситуация.

Песимист ли е българинът и доказва ли го сега в тези времена, когато върлува Сovid-19?

Трудни са подобни обобщения. Тъй като съвременното българско общество е нехомогенно, поливалентно.

Открояват се различни видове ценностни системи: на средната класа, на новобогаташите, на невъзвращенците, на хората, останали в селата, на електронното поколение и пр. За разлика от Възраждането, периода от Освобождението до 1944 г., дори от  епохата на социализма, когато има еднакви представи за смисъла на живота, за жизнен успех, споделят се общи идеали и ценности, независимо от социалния статус и имуществените различия.

Поливалентността е и на географски принцип – националният характер в САЩ и тук. В началото на ХХI смисълът на живота на няколко поколения българи е объркан, а нови идеали и нови идеи не са формулирани. Довчерашните идеали са напълно отречени, а нови, освен трафаретите и мъглявите идеи на съвременната демокрация не са създадени. По ред обективни и субективни причини, складирали се през вековете, днес е налице един сериозен дефектоносен пласт в националния ни характер. За съжаление нашата страна никога не е имала историческо време да развие трайни демократични традиции.

Според вас вярва ли по-голяма част от населението у нас, че има коронавирус или са склонни да подкрепят конспиративните теории?

 

Коронавирус безспорно има, но има и много спекулации и манипулации. Въпросът е кой печели!

Както във всяка война, а това, което се случва с нас и около нас си е война, винаги печеливш е едрият капитал. Както споделя моят колега Георги Найденов той винаги печели от войните, независимо дали страната е победител или губещ в нея: Ако войната е спечелена, той разширява територията и населението, подлежащи на експлоатация. Но дори и войната да е загубена, едрия национален капитал пак печели.

Първо, защото разрушаването на материално-техническата база на производство благоприятства технологичното обновление. Второ, защото ценността на работната сила става много ниска и това благоприятства концентрацията на капитала. Трето, разоряването на средния и дребния бизнес благоприятства централизацията на капитала. Четвърто, по време на война извъникономическите форми на експлоатация се използват много по-широко. Пето, по време на война и през годините след нея масово измират инвалидите, пенсионерите и пр. категории население, които струват само разходи, но не носят ползи на едрия капитал. Тоест, едрият капитал се освобождава и от тази „тежест”, и намалява производствените си разходи. Е, не наблюдаваме ли тези процеси и днес?

Кое подхранва недоверието на хората?

Домораслият провинциализъм на съвременния български политически елит. Именно този слой разруши съществуващите социални структури и атомизира обществото. За съжаление в коридорите на властта все повече се „настаняват“ хора без стойности и качества. Най-умните, най-талантливите, най-честните и най-моралните бягат от управлението на държавата или просто не са допускани до него. Ако това не е вярно, защо страната ни е на последно място в ЕС по минимална работна заплата?  Или поради коя причина България е най-корумпирана в Евросъюза? Автентичният елит е призван да има лидерска позиция, а не да търпи спекула и манипулации. С малки изключения, управляващите не формираха нови, качествени ценности у народа си. А това може да стане единствено с разумна политика, с личен пример, с европейско поведение.

Защо има хора, които продължават да не носят маски-не вярват или не искат да се подчинят на правилата и разпоредбите? Обичаме ли да ни поставят ограничения или не?

маски, полза, носенеМерките трябва да се спазват. Те няма да навредят на никого. В цяла Европа е така, не може в България да е различно. Проблемът е, че се създава една нова нормалност, която има друга тип комуникация, друга семиотика, друго виждане за света. Какъв ще бъде крайният резултат е трудно да се прогнозира. Силно се надявам това да не опит за социално инженерство, с необратими последици, водещи до роботизация на хората и на обществото.

Допринасят ли социалните медии за дезинформацията по темата коронавирус. Много хора се доверяват на рецепти и начини на лечение, написани в социалните медии. Стига се до самолечение. Защо според вас?

Животът нагледно доказа, че социалните медии могат да наложат трайни стереотипи на поведение.

В днешното информационно общество те създадоха една паралелна – в някаква степен виртуална действителност, и нашето знание за човека и света се свежда до познаването именно на тази действителност. Включително и по сюжета с пандемията. По тази причина са особено важни посланията, отправени от социалните мрежи: дали те служат за разпалване на човешките нагони, или за съхраняване здравето и морала на обществото. Боя се, че медиите като цяло допълнително нагнетяват картината, най-вече боравейки често произволно с информацията.

На кого вярва българина в кризата- на политиците, на специалистите-лекари, учени, или на медиите?

Германия коронавирусНа себе си! Както е известно индивидуализмът у нас е над колективистичното чувство.

С малки изключения, в историята ни е преобладавала мисията на оцеляването поединично. Фактор, който развива у нас прекалено силен индивидуализъм, довел до трайно хепертрофиране на индивидуалното поведение у мнозина съвременни българи. Това е една от същностните причини за нашата неспособност да се обединим.  Не бива да забравяме и обстоятелството, че нашият живот е бил измъчен живот на народ мъченик. И при чужда власт, и при своята. Живот на нокти, на ръба, една непрекъсната битка за оцеляване.Това е матрицата на българското битие.

Но точно това постоянно усилие да се задържим и оцелеем, от една страна, показва важни черти в националния ни характер, а, от друга, носи една особена продуктивност, която държи националната ни енергия будна, а и способностите на българина живи!

- реклама -