проф. Ганчо Ганчев, икономика, мерки, инвестиции
Снимка: БГНЕС

Проф. Ганчо Ганчев: Икономическият спад ще бъде по-малък от предвидения

Ще успее ли страната ни догодина да навакса спада в икономиката? Правилни ли са мерките на правителството? Какви са най-големите предизвикателства във времена на криза?

На тези и още въпроси, в интервю за БГНЕС, отговаря икономистът и университетски преподавател проф. Ганчо Ганчев.

– Проф. Ганчев, ще успее ли страната през следващата година да навакса икономическия спад от тази?

Проф. Ганчо Ганчев: Това е доста сложен въпрос. Оказва се, че спадът, който първоначално се предвиждаше за тази година се очаква да бъде малко по-малък. Да не бъде 7%, а да бъде около 5%. Макар че и това не е абсолютно сигурно, тъй като годината не е изтекла. За догодина може да се очаква 3-4%, тоест няма да можем напълно да се възстановим.

– Правилни ли са мерките, свързани с увеличаването на минималната работна заплата и повишаването на минималната пенсия?

Проф. Ганчо Ганчев: Тези мерки са насочени към смекчаване на социалните последици от тази криза, през която преминаваме. По принцип съветите на Международния валутен фонд са да се увеличат инвестициите в инфраструктура, тъй като това ангажира в по-голяма степен нарастването на Брутния вътрешен продукт (БВП). При нас точно тези разходи са съкратени с около 2 млрд. лева. Някак си мерките на правителството са по-социално ангажирани, вероятно това е във връзка с предстоящите избори. Не са фокусирани върху дългосрочните фактори на икономическия растеж.

– Какви трябва да са мерките, според вас?

Проф. Ганчо Ганчев: По мое мнение трябваше да продължат инвестициите в инфраструктурни проекти, а не да бъдат съкращавани, каквото съкращаване на практика се извършва. Второ – както показва опитът на световната икономика, кризата засили позитивните структурни изменения и специално процеса на дигитализация на икономиката. Виждаме, че най-мощните компании в областта на новите технологии увеличиха своята пазарна капитализация. Имаме едно ускоряване на структурните изменения, свързани със зелената икономика и дигитализацията. Това прави Европейският съюз.

Ако се обърнем към проблемите на енергетиката например, ние закъсняваме с наличието на някакви проекти и дългосрочни решения. България много сериозно изостава от гледна точка на структуриране на дългосрочната си стратегия за структурно адаптиране към идентифицирането на промените, които се реализират, както в ЕС, така и в глобален план.

– А сферата на инвестициите и по-точно тяхното насърчаване?

Проф. Ганчо Ганчев: Както вече казах, самата държава ограничи своите инвестиции. Това, което е предвидено по бюджета като публични инвестиции, таза година на практика е съкратено. Що се отнася до частния сектор, ние се сблъскваме именно с тези дългосрочни структурни проблеми, които забавят притока на чуждестранни инвестиции, както и инвестициите от страна на български икономически агенти. Това е върховенството на закона, това са проблемите с корупцията и т.н. Тук също имаме запазване на едно недоверие, което затруднява както чуждите, така и местните инвестиции.

– Какво е мнението ви за парите, които управляващите раздават – детските надбавки и добавката за пенсионери?

Проф. Ганчо Ганчев: От една страна тези социални мерки са оправдани, тъй като социалната политика, по принцип, е неглижирана у нас. Ако направим сравнение с Европейския съюз, относителния дял на социалните разходи в структурата на бюджета у нас е съществено по-малък, отколкото средното в Съюза. Всичко, което е свързано със социална политика и пенсионно осигуряване, е неглижирано дългосрочно, така че някакви мерки в тази посока по принцип са оправдани. Отново обаче те не са част от някаква стратегия за дългосрочно решаване на проблемите, пак са ориентирани по-скоро конюнктурно, към предстоящите избори.

Тъй като съм професор в областта на образованието, искам да допълня нещо. Сега има осъвременяване на пенсиите, но в областта на пенсионирането на хабилитирания състав има абсурдни неща. Например това, че единствената група хора, която задължително се пенсионира, са хабилитираните научни работници при навършването на определена възраст. Няма друга професия, при която да има такива задължителни изисквания, което е абсурдно. Като че ли това са точно най-ненужните хора в страната. Това е само едно от нещата, които могат да се кажат в областта на пенсионното осигуряване.

- реклама -