Проф. Даниела Бобева за FN: Диференцираният модел на ДДС е въпрос на структура на икономиката, сравнения с други държави са неуместни

Предложението на намаляването на ДДС за ресторантьори и книги вече е в ръцете на депутатите от Народното събрание. То получи одобрението на Комисията по бюджет и финанси, но срещу него категорично застана министърът на финансите Владислав Горанов, както и председателят на самата комисия Менда Стоянова. Икономическият министър Емил Караниколов призна, че също не би подкрепил мярката в друга ситуация, но в момента тя се явява подкрепа за най-засегнатия бизнес – туризма.

Има ли определена икономическа логика в намаляването на този косвен данък и ще доведе ли то до желания икономически ефект? Какви са прогнозите за кризата като цяло за България и ще имаме ли проблеми с изпълнението на критериите за членство в еврозоната?

С тези въпроси потърсихме проф. Даниела Бобева – бивш заместник министър-председател, член на научния съвет на Икономическия институт на БАН, преподавател по финанси.

 

––––––––––––––––––––

– Как се отнасяте като цяло към намаляването на ДДС за някои стоки и услуги?

– Аз съм либерален икономист и за мен еднаквите ставки са много по-леко работещи, доказали са своите преимущества. Всякакви сравнения с други страни ми се струват неуместни по отношение на българската икономика.

Колкото по-голяма диференциация имаш, толкова повече се засилва ролята на административните служби, оттам се засилва корупцията, а ние живеем в една високо корупционна среда. Това е една от причините да не ми харесват диференцираните ставки. Ще има голям процес за това да се изчистят кои пороци попадат под една или друга данъчна ставка. Но нашата администрация не е готова за това и ще отнеме време и големи ресурси.

Второ, кои сектори трябва да стимулираме по този начин? Ако тръгнем да стимулираме едни, които са стимулирани в другите държави, ние трябва да облекчим абсолютно всички фирми. По-склонна съм на варианта, когато излезем от кризата с коронавируса, да говорим за намаляване на общата ставка на ДДС вместо сега да правим преференции за определени сектори.

По отношение на туризма, стратегическа грешка по време на прехода беше, че ние си въобразявахме, че икономика, базирана на туризма ще бъде просперираща.

Този сектор е сезонен и зависим от много външни фактори и кризата с коронавируса го доказа.

Икономиките, които са свързани с туризма (а това са икономиките на Южна Европа), преживяват тежки кризи. И това не е свързано с шеговитите дискусии за това, че Югът не работи, а Северът се преработва. Това е въпрос на структура на икономиката.

От друга страна, колкото и България да е надарена с природни условия за туризъм, реално сезона е 2-3 месеца лятото и 2 месеца зимата. Т.е. един сектор работи 5 месеца в годината и се изхранва за това време, тогава защо секторите, които работят 7 месеца повече да не попадат в преференциите. Има много въпроси за това дали този или онзи сектор да получи облекчения.

– До какъв вид подкрепа точно би довело намаляването на ДДС, при положение, че крайният потребител, който го плаща няма да получи намаляване на цените?

– Практиката досега показва точно това – че намаленията в ДДС нито увеличават приходите, нито стимулират повече хората да ползват тези услуги. Да бъдем честни, в едно малко населено място колко хора посещават местната кафетерия и колко често? Т.е. мярката за ресторантьорите би облекчила донякъде хората от средната класа, която така или иначе посещава заведенията често.

Дори и да бъдат намалени цените желаният ефект няма да бъде постигнат. Но ние не разполагаме с конкретни числа по оценка на въздействието на тази мярка. Така се разваля цялата философия на данъчната система. ДДС и данъците са свързани с осигуровките, така че трябва да има баланс, за да се запази конкурентноспособността на икономиката. Много по-сериозни са нещата от импулсивните идеи.

– Да, но дебатът за намаляване на ДДС за книгите, например, се води не от вчера. Т.е. много преди кризата с коронавируса?

– Короновирусът все повече ще ескалира такива щения за преференции, за допълнителни ползи. Това е извънреден процес, в който попадаме в момента. Тези неща, колкото са нормални, толкова са и нежелателни да се случват, защото ще имат негативен ефект върху икономиката.

Що се отнася до книгите, по-скоро въпросът е в образователната система, която трябва да стимулира четенето и купуването на книги. Както казва Кърт Вонегът: „Хората трябва да поставят сред най-големите престъпления това да дадеш книга на някого, а не той да си я купи“. Т.е. по-добре е да стимулираме хората да четат и купуват книги, отколкото да намаляваме ДДС. С това няма да се получи този ефект, който търсим.

– Защо сте такъв противник на диференцираните ставки за ДДС? В крайна сметка този модел работи в много страни, включително в Европа.

– Въпрос на структура на икономиките. В някои държави имат нужда да стимулират и подкрепят определени браншове, които са примерно по-уязвими на климатични промени. В други – ДДС има по-социален характер. Но то не трябва да се изважда от контекста, данъчната система трябва да се гледа в цялост и мястото на ДДС в тази цялата система. Защото в някои страни имаме намаляване на данъчната тежест за зеленчуците, в други са за други сектори. Въпрос на структура на икономиката.

Трябва цялостен преглед на цялостната ни данъчна система и очертаване на приоритети.

Затова дълбоко не съм убедена, че ресторантьорския бизнес е основен приоритет на икономиката. Ако искаме да имаме висок икономически растеж, ако искаме да догонваме поне европейските средни равнища, ние трябва да развиваме сектори като информационни технологии, дейности, свързани с използване на повече иновации.

Грешката при туризма е, че при тази лоша демографска картина, ние развиваме най-трудоемкия сектор. От една страна нямаме хора, а от друга развиваме сектори, в които хората са най-ангажирани.

– Имате ли прогноза – колко точно ще е тежка кризата, която ще понесе България заради пандемията?

– Още в края на февруари видяхме, че първите два месеца на годината бяха добри за икономиката. Излязоха данните за тримесечието и моите прогнози се сбъднаха – ние сме една от страните с положителен икономически растеж – 0,3%. Т.е. ако говорим за рецесия (за да говорим за рецесия трябва поне две тримесечия да имаш отрицателен растеж), т.е. ако второто и третото тримесечие имаме отрицателен растеж, тогава ще можем да кажем, че ще има отрицателен и за годината. Прогнозите са различни – ЕК даде близо 7% отрицателен ръст за България за годината. За мен тази прогноза е несериозно негативна, като се има предвид, че ние в първото тримесечие имаме положителен такъв.

От друга страна и МВФ и рейтингови агенции и БАН дадоха своите прогнози, които са оптимистично позитивни.

Това, което показват някои изследвания, второто тримесечие по единодушно мнение ще бъде най-тежко, защото имаме най-сериозните забрани за движение и много други ограничения. Т.е. това ще се отрази като вътрешен шок и се очаква 7-8% отрицателен растеж. Как обаче през следващите месеци ще се възстановява растежа или ще се забавя, това зависи от много фактори и е трудно да се прогнозира. Защото докато през второто тримесечие имаме ефекта от затварянето по къщите, след това ще усещаме кризата в страните, с които България е свързана – най-вече Германия и Италия.

Нашето възстановяване ще зависи не само от това как се справят фирмите у нас, но и как се справят икономиките в еврозоната, с които ние сме свързани.

Трябва да кажа, че българският бизнес, в който аз много вярвам, се справи досега много добре, прояви гъвкавост, голяма част от корпоративния сектор продължи да работи при най-трудните условия. Това намалява загубите и компенсира частично тези в секторите, на които им беше забранено да работят. Аз съм умерен оптимист. Прогнозата за 5% отрицателен растеж за тази година, която дава МВФ и нашия Институт за икономически изследвания е доста реалистично да се постигне. Възможно е и да вървим нагоре или надолу в зависимост от това как ще се развие външната среда.

Знаете, ние сме обвързани в много международни вериги за доставки, чието прекъсване ще се отрази много негативно. Сега ще се затваряме, ще има повече национална икономика, повече разчитане на местния бизнес. Но ние имаме сериозни структурни проблеми, които се натрупваха далеч преди коронавируса и те остават да бъдат решавани.

– На този фон, реалистично ли ви се струва влизането на България в чакалнята на еврозоната?

– Това не е чакалня! Присъединяването на българския лев към валутния механизъм далеч не е чакалня – това е един много сложен и рисков период за финансово-икономическата стабилност.

За другите страни, които се присъединиха, за тях престояването не беше сериозен риск, но той стана такъв, защото ние приехме да се присъединим към банковия съюз под формата на тясно сътрудничество. Освен това ние сме във валутен борд и заради това ние не сме единствените, които ще взимаме решение за това. Колкото по-дълго престоим във валутния механизъм, толкова по-рисково става за нас. А шансът ние бързо (в рамките на 2 години) да изпълним Маастрихтските критерии не е достатъчно голям, предвид наслагването на тези много негативни фактори. Към кризата с коронавируса трябва да добавим и т.нар Зелен пакт, който ние забравихме покрай пандемията.

Там предстои сериозно преструктуриране на икономиката – ние едва излязохме от т.нар. преход към пазарна икономика и сега влизаме в преход към Зелена икономика. Той в никакъв случай няма да е по-лек, по-къс от предишния. Ще има големи предизвикателства към макро рамката към различни сектори, към домакинствата. Ние можем да извлечем ползи, но и доста загуби.

Затова наслагването на всички тези фактори ме карат да бъда не дотам оптимист – дали ще успеем да се вместим в тези две години, да постигнем критериите – нещо, което ние през последните осем години вършехме с лекота.

Това не означава, че трябва да се омаловажава факта, че най-накрая, след 13 години молби, най-накрая нашите партньори оцениха всички жертви, които направихме, за да влезем във валутния механизъм. Отказване не трябва да има – трябва да вървим напред, но трябва да съзнаваме какви рискове стоят пред икономиката и финансите, когато вече сме в него.

 

- реклама -